Онези, които са се страхували от принципна промяна в курса на политиката по отношение на Русия, могат да въздъхнеат облекчено. Онези пък, които са се надявали на нови акценти, без съмнение, са разочаровани. Външният министър Щайнмайер, който беше посрещнат в Москва с повишено дипломатическо внимание , е личният гарант за продължаването на двустранните отношения по познатия вече образец. Щайнмайер е добре познат в Москва. В предишното правителство той завеждаше канцеларията на канцлера Шрьодер и е прекрасно запознат, както с лицата, така и с темите в областта на външните отношения. Някои твърдят даже, че Щайнмайер е един от архитектите на предишната германска политика по отношение на Русия. От всичко това може да се изведе заключението, че и при новото германско правителство не може да се очаква някаква основна промяна спрямо Русия. Принципните насоки на политиката обаче се определят от канцлерката Меркел, а тя се нуждае от известно време за да проучи отношенията с Русия. Близкото приятелство между бившия канцлер Шрьодер и президента Путин слезе от дневния ред на международната политика и остава значимо само за личните им контакти. В това отношение при Ангела Меркел може да се очаква известна атмосферна промяна: при нея – със сигурност – няма да има свойско-приятелска близост с Путин, най-малкото поради това, че личния и стил на поведение и температемнт са различни от тези на Шрьодер. В същото време е рано да се каже, дали промяната ще е само в стила или и в някои политически нюанси на отношението към Русия.

В Кремъл се надяват, че след работното посещение на Щайнмайер , предишният приятелски курс спрямо Русия , ще се запази непроменен. Неясно остава, дали новото федерално правителство ще продължи да издава на Москва извинителни бележки и дали Шрьодеровото определение за Путин като “кристално чист демократ” ще остане в сила или не.Дали някои авторитарни тенденции на управлението в Русия, дефицити на правовата държава, съмнителна политика по отношение на медиите и кървавата война в Чечения ще си останат обект само на дипломатически разговори на четири очи, както беше при Шрьодер. Твърде рано е да се правят генерални предвиждания, но има място за надежда, че критичната откритост в бъдеще ще се увеличи.

Кремъл, във всеки случай, залага на последователност и изпитани вече механизми за натиск като доставките на газ и петрол. Германия получава доставките си - в замяна на което се въздържа от политически оценки. Конфликтните теми – в най-добрия случай – се обсъждат – при закрити врати. Двете страни смятат да строят газопровод през Балтийско море, което твърде много дразни поляците и балтийските държави. Дали обаче ще ще се осъществят заявленията на християндемократите от предизборната борба, че привилегированото положение на Русия в бъдеще ще отпадне, и че Германия ще обръща по-голямо внимание на интересите и на малките държави в региона? С посещението си във Варшава Ангела Меркел - във всеки случай – постави символичен знак, с който се опита да намали възмущението на пренебрегнатите. Създадена е и работна група, която да провери, дали в проекта за руско-германски газопровод през Балтийско море могат да се включат и “трети”страни. В случай, че не се касае за обикновенно “успокоително хапче”, има вероятност да става дума за правилен външнополиически акцент.

Никой не желае старите конфликти между Русия и Германия да припламнат отново, което обаче не означава, че не възможно малко повече обективна критичност по отношение на очевидно съществуващи проблеми като оложението на опозицията в Русия, човешките права, натискът срещу неправителствените организации и критичните журналисти. Всички те, естествено биха поздравили проявата на малко повече смелост от страна на новото германско правителство.