"Искаме да станете членки на Европейския съюз и ще ви придружаваме по този път" - това написа в Туитър германският канцлер Олаф Шолц, след като стана известно, че парламентът в Скопие е приел т.нар. "френско предложение", което ще позволи на страната да започне преговори с ЕС. "Тагесшау" цитира и поздравленията, отправени от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен - "Това е голяма крачка по вашия път към европейското бъдеще" - и на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел: "Нашето бъдеще е съвместно и ние ви посрещаме с добре дошли с отворени обятия". "Решителен момент за Европа" нарече парламентарното гласувне в Република Северна Македония американският външен министър Антъни Блинкен.

Пътната карта на "френското предложение" предвижда Съветът на постоянните представители в Брюксел да одобри преговорната рамка на Република Северна Македония, като за това гласува и българският представител, след като двустранният протокол между София и Скопие стана факт. Следва свикване на първата междуправителствена конференция, с което Албания ще започне реално преговори, но за Република Северна Македония това ще се случи едва след промени в Конституцията, в които българите трябва да се впишат като равни на останалите народи, вписани там. Когато това стане факт, ще бъде свикана втора конференция, която ще е същинското начало на преговорите с Република Северна Македония. Отварянето и затварянето на преговорни глави изисква единодушно гласуване от Съвета на ЕС. България винаги ще може да наложи вето, ако Скопие не изпълнява мерките от протокола.

Защо членството продължава да изглежда невероятно

С годините обаче присъединителните преговори за членство в ЕС продължават все по-дълго и междувременно са се превърнали в един вид безкрайност, пише Михаел Мартенс във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Сърбия е в процес на преговори от 101 месеца и е затворила само две от преговорните глави. Черна гора преговаря от 120 месеца и е затворила три глави - от общо 35. Турция формално е в процес на преговори от над 200 месеца, като през това време е затворена една-единствена глава.

Естествено, ако страната кандидатка не постига напредък в реформите, присъединителният процес ще буксува. Но който реформира, би трябвало да бъде насърчен, което вече не е така. Албания има статут на кандидатка от 2014-а година, но и до днес не е започнала присъединителни преговори. А съгласно докладите за напредъка на ЕС по въпроси като правовата държава и независимостта на правосъдието изпреварва Сърбия.

Северна Македония не е започнала присъединителни преговори, но според ЕК в 23 от главите е в по-добри позиции от Черна гора, която води преговори от десетилетие. "Това повдига един същностен въпрос: до какво са довели осемте години присъединителни преговори със Сърбия и десетте с Черна гора, щом държава, която не е започнала присъединителни преговори, е по-добре подготвена за членство от тях" - отбелязва берлинският мозъчен тръст "Европейска инициатива за стабилност" в свой анализ, наречен "Балканското състезание на костенурките". Анализът стига до извода, че няма връзка между формалния статус на една държава и нивото на реформи, до което е достигнала. А и отварянето на една преговорна глава се превръща в лишен от съдържание ритуал, щом не променя нищо, посочват берлинските експерти.

Тяхната препоръка, цитирана във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", е, че ЕС трябва да даде сигнал на целия регион - че всяка страна, която изпълнява стандартите, трябва да спечели нещо смислено. Присъства обаче и пояснението, че отмяна на изискването за единодушие за взимане на решенията в ЕС не се очертава, което прави новите членства невероятни.