Унгарският премиер Виктор Орбан обича да повтаря, че е политик, който говори в прав текст и не крие мнението си – нито пред своите европейски партньори, нито пред вътрешнополитическите си противници. Но има редица парливи теми, по които унгарският премиер отдавна се изказва твърде общо. А с това поражда и редица спекулации сред обществеността.

Възможно ли е Унгария да последва примера на Великобритания?

Най-важната сред тези теми със сигурност е за т.нар. Укзит (съчетание от Унгария и екзит) – с други думи дали Унгария иска да остане в Общността или се стреми да я напусне, следвайки пътя на Великобритания. Орбан настървено критикува Европейския съюз, представяйки го за враг, какъвто на времето е бил и Съветският съюз, окупирал Унгария. Но пък от друга страна не спира да повтаря, че Унгария има своето място в ЕС. Какво иска Орбан всъщност? Сериозно ли мисли за Укзит? Ако ли не - какво цели със своите антиевропейски тиради?

Тези въпроси станаха отново актуални миналата събота (12.02.22), когато премиерът на Унгария държа своята традиционна годишна реч в Будапеща. В нея той оцени изминалата година и очерта перспективите пред новия политически сезон. Този път речта на Орбан съвпадна с горещата фаза на политическата кампания - на 3 април в Унгария ще се проведат парламентарни избори, които се определят от мнозина като едни от най-важните за страната в последните две десетилетия. 

На фона на предишни изказвания на Орбан за европейската политика, този път думите му прозвучаха доста цивилизовано, макар и да не се мина без обичайните абсурдни инсинуации. Например как ЕС искал да наложи на Унгария семеен модел „в цветовете на дъгата“, или че водел “съдебен джихад” срещу нея. 

Орбан сухо заключи, че Будапеща и Брюксел мислят по различен начин по отношение на нацията, бъдещето, традициите и глобализацията. И все пак заяви: “Ние от своя страна искаме да запазим единството в Европейския съюз”. След което отправи “апел за толерантност към Брюксел” - добре било двете страни да проявяват уважение и взаимно да се оставят на мира. Орбан не каза какви ще са последствията, ако този призив не бъде последван, но плашилото за Укзит продължава да витае из пространството.

Унгарците не искат да напускат ЕС

Унгарският премиер не за първи път намеква за възможността страната да напусне ЕС. По време на дебатите около Брекзит през 2016 година, той заяви, че “очевидно има и живот извън Европейския съюз”. Някои от сподвижниците на Орбан бяха далеч по-категорични. Председателят на унгарския парламент Ласло Кьовер заяви през юли 2021 година, че на референдум за членството на Унгария в ЕС днес със сигурност би гласувал с „не“. 

Малко след това финансовия министър Михай Варга каза, че в края на настоящото десетилетие, когато Унгария стане нетен платец в ЕС, въпросът за Укзит може да бъде разглеждан „от различен ъгъл“. Миналото лято неофициалният правителствен вестник „Magyar Nemzet“ за първи път лансира дебат за членството на Унгария в ЕС. „Време е да поговорим за Укзит“ - така вестникът озаглави своя коментарна колонка. 

Реакциите на тази кампания явно изясниха на Орбан следното: не е време темата за излизане на Унгария от ЕС да бъде форсирана. Дори е контрапродуктивно. Даже консервативните кръгове реагираха с възмущение на твърденията на Орбановите поддръжници и на коментара в „Magyar Nemzet“. Социологическите проучвания в последните години показват рекордно високо одобрение на членството на Унгария в ЕС. Дори сред гласоподаватели на Орбан близо 80 процента не искат страната да напуска Общността. 

И по друга причина напускането на ЕС не е опция за Орбан. Унгарският премиер иска да превърне страната в регионална сила и противовес на Брюксел в Централна и Югоизточна Европа. Унгария инвестира в компании, имоти и медии в целия регион. Правителството в Будапеща отпуска милиарди за унгарските общности в Румъния, Сърбия, Украйна, Словакия, Хърватия и Словения.   

Правителството на Орбан упорито се застъпва за бързото присъединяване на Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора в ЕС - три държави, в които някои недемократично настроени политици на водещи позиции следват същия модел на управление като този на унгарския премиер. Но ако Унгария напусне Общността, Орбан ще се лиши от възможността да играе ролята на влиятелен регионален лидер в ЕС. 

И ЕС има полза от членството на Унгария

Тук, разбира се, трябва да се споменат и милиардите, които Унгария получава от ЕС. Обвинението, че Унгария просто прибира парите на европейските данъкоплатци, без да има личен принос, в действителност не отговаря на истината. Защото европейските компании извличат големи ползи от ниските производствени разходи, от данъчните облекчения и другите възможности, които им предоставя унгарският пазар.

И все пак паричните трансфери от Брюксел осигуряваха през последното десетилетие между два и четири процента от унгарския брутен социален продукт, което ги превърна в стожер на икономическия модел на Орбан. Затова Орбан и неговото правителство биха били засегнати особено болезнено, ако с помощта на новия механизъм за върховенство на закона Брюксел наложи на Унгария чувствителни финансови санкции.

Един сериозен дебат за напускането на ЕС по-скоро би подкопал властта на Виктор Орбан. Неговият основен интерес е по-скоро насочен към това страните в Европейския съюз да нямат общи ценности. Това да се превърне в съюз, в който Орбан би бил в състояние да действа както намери за добре, без да го заплашват финансови санкции и наказателни процедури заради правни нарушения. Един съюз, който действа като като прагматичен икономически клуб. Затова и реториката на Орбан, изпъстрена с постоянни атаки срещу ЕС и намеци за Укзит, е напълно логична.