В Германия внезапно започна нова дискусия за Гърция: не дали да напусне еврозоната, а дали евентуалното й излизане оттам би застрашило сигурността на ЕС. Има гласове, които твърдят, че икономическото дестабилизиране води и до политическа нестабилност - включително и до размирици и конфликти в целия регион. Те можели да бъдат породени от това, че Гърция нямало да бъде способна да възспира ефективно увеличаващите се бежански потоци вследствие на войната в Сирия или евентуално нападение на Израел срещу Иран. Гръцкият министър на вътрешните работи Еврипидис Стилианидис дори заяви, че "Гърция е вълноломът, в който се разбиват много от проблемите на европейците". Който не осъзнавал нуждата от помощ за Гърция, щял да си има работа с пропагандаторите на ислямския фундаментализъм, с мрежите на организираната престъпност и дори с тероризъм.

В Германия подобна аргументация споделят предимно представители на християндемократическите среди около канцлерката Ангела Меркел. Става дума обаче главно за експерти по европейските или бюджетните въпроси, което навежда на мисълта, че истинският им мотив е да окажат подкрепа на Меркел. А тя иска да задържи Гърция в еврозоната. Мнозинството от германското население обаче не е убедено, че това е най-правилният ход. Дали пък аспектът за европейската сигурност би могъл да промени тези нагласи?

Истерия?

Част от аргументите на онези, които се изказват в полза на Гърция, са твърде вехти - още от годините на Студената война. Така например те твърдят, че ако бъде отблъсната от ЕС, Гърция ще се преориентира към Русия, а тя тъкмо сега спешно търсела ново място за своя военноморска база в Средиземноморието, която да замести сирийското пристанище Тартус.

Констанце Щелценбергер, експерт по въпросите на сигурността, окачествява тази геополитическа аргументация като "истерична". Ръководителката на German Marshal Fund в Берлин признава, че бежанските потоци от Сирия действително са проблем за Гърция, но смята, че този проблем е разрешим. Неоснователни са според нея и тревогите, че една икономически отслабена Гърция би могла да стане прекалено зависима от Русия: "В крайна сметка и Германия покрива голяма част от потребностите си на газ от руски доставки, без обаче да е изпаднала в политическа зависимост от Москва", казва Щелценбергер.

Експертката съзира все пак и един риск: евентуалното излизане на Гърция от еврозоната би могло да се отрази доста неблагоприятно на сигурността на НАТО: "Гърция би изпитвала трудности да дава своя принос към отбранителната концепция на Алианса. При това не става дума само за покупката на ново оръжие. В сегашната си ситуация Гърция дори няма да е в състояние да поддържа в техническа изправност наличните си въоръжения. Но и това не бива да се разглежда като края на света", казва Щелценбергер.

Турция е много по-важна от Гърция?

Кристиян Мьолинг, експерт по проблемите на сигурността към берлинската фондация "Наука и политика", също е на мнение, че евентуалното излизане на Гърция от еврозоната е предимно икономически проблем. "Финансовите последици биха били много по-сериозни от евентуалните геополитически въздействия", казва Мьолинг. Според него основната държава в региона, от която зависи сигурността на НАТО и на ЕС, е не Гърция, а Турция. Ето аргументите му:

"Турция демонстрира тази си роля по време на Арабската пролет, демонстрира я и сега по отношение на Сирия. Турция е изключително потентен военен партньор в региона. Вярно е, че тя не е лесен партньор, защото усеща силата си, а това повишава самочувствието й. Но Европа ще спечели много, ако се възползва от тази нейна сила и започне да гледа на Турция като на равноправен партньор, поне във военно отношение. При това положение се налага въпросът: защо да се подкрепя партньор като Гърция, на който в последно време не може да се разчита особено", заключава Мьолинг.

Автор: П. Купаранис, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел