Отдалече мъгливите хълмове, издигащи се над синьо-сивата водна повърхност край северното германско крайбрежие, могат да бъдат взети и за сенки на хоризонта. Но отблизо островите Халиген във Ваденско море са си съвсем истински. Тези десет мънички парчета блатиста земя в Северно море през годините са устоявали на гнева на вълните и капризите на времето.

С диги не могат да бъдат защитени бреговете на малките островчета - когато се разрази морска буря, водата завладява сушата, поглъщайки всичко по пътя си. В екстремни случаи над водата остават да стърчат само къщите на местните хора, построени върху изкуствено създадени могили.

Зандра Венд, която е израснала на Хоге, втория по големина от десетте острова Халиген, казва, че е невероятно преживяване да се види как Северно море приижда, наводнява острова, след което отново се отдръпва. Много хора идват специално, за да наблюдават природното явление, които, по думите на Венд, не нанася щети на острова, а тъкмо напротив - съхранява го.

Халиген пазят континенталния шелф

Векове наред наводненията, които заливат островите Халиген - с изградени диги средно по 4-5 пъти годишно, а тези без предпазни съоръжения до 50 пъти годишно - водят до отлагане на седименти. Благодарение на тези отлагания островите се разрастват едновременно с вдигането на морското равнище. Това е важно не само за живота на островите Халиген, но и за защитата на германския северозападен бряг. По-голямата част от него е под морското равнище, поради което малките зелени островчета Халиген изпълняват ролята на дига за континенталния шелф, предпазвайки го от наводнения.

"Тази островна група, както и другите острови извън континенталната част, образуват своеобразна бариера срещу високите вълни“, казва Ханс-Улрих Рьоснер, ръководител на офиса за Ваденско море към природозащитната организация WWF.

Следователно за континента е от голямо значение оцеляването на малката островна група, но във времена на климатични промени това може да се окаже непосилна задача. Вторият по големина остров Хоге разполага с шлюз, а през 30-те години на миналия век е построена ниска дига, която да редуцира наводненията през летните месеци, когато кравите и овцете пасат. В резултат обаче на сушата се утаяват по-малко седименти, което означава, че островът не може да расте както преди. Това се оказва проблем, тъй като морското равнище се повишава по-бързо.

„Обмисляме да оставяме шлюза отворен, за да идва повече вода, след което отново да го затваряме, така че водата да остава по-дълго на острова“, казва кметицата на Хоге Катя Юст. Компетентният орган - Държавната служба за защита на бреговете, националните паркове и моретата Шлезвиг-Холщайн - проучва дали този механизъм е приложим и на другите острови Халиген. 

Сигурно убежище в бурите 

Междувременно се изграждат защитни валове около къщите на могилите така, че те да бъдат по-добре защитени от вълните. Мерките се наложиха след двата мощни урагана Кристиан и Ксавиер, които бушуваха в Северна Европа в края на 2013 година.

Различни изследвания прогнозират, че през следващите 50 до 100 години някои от 10-те миниатюрни острова могат да се окажат под вода. Но според Катя Юст, като цяло сред местните жители няма паника. 

„Да се страхуваш да живееш някъде, защото това място може да изчезне, би било емоционално самоубийство“, казва тя. "Ако все мислим какво би могло да се случи, когато ни застигне буря със силата на Кристиан или Ксавиер, ще трябва да се изнесем оттук."

Което е немислимо за местните хора: "Това е нашият свят, нашият живот. Хората могат да се местят по някакви други причини, но не и заради водата. Не и когато сте роден тук", казва Зандра Венд.

Вижте и нашата снимкова галерия: