Според последното изследване на НЦИОМ, 11.3 на сто от българите са готови да продадат гласа си. Това представлява сериозен ръст в сравнение с изборите през 2009-та, когато готовност да продадат гласа си бяха обявили 9.5 на сто от избирателите.

11.3 процента е огромен резултат за страна, в която телевизиите ежедневно повтарят, че „купуването и продаването на гласове е престъпление“. Ако всеки ден ви напомнят, че е престъпление да откраднеш бонбон от селския магазин, дали ще си признаете пред социолозите, че на 12 май ще свиете един? Едва ли.

Голата истина

Истината е, че много повече от 11 на сто са готови да търгуват с гласа си. И че ако ги нямаше предупрежденията по медиите, тези 11 на сто щяха да изглеждат като детска игра на фона на реалността.

За това свидетелства и отговорът на друг един въпрос на социолозите - дали българите са готови да подадат сигнал, ако станат свидетели на нарушения в изборния ден. 29 на сто са отговорили, че не биха сигнализирали, като повечето от тези, които са го заявили, са точно от средите на потенциалните продавачи: жители на селски райони, с ниско ниво на образование и ниски доходи. Този процент май ни приближава повече до реалната група на хората, готови да продадат гласа си, отколкото резултатът от фронталния въпрос: вие готов ли сте да извършите престъпление на 12 май?

Въпросът е дали може да се противодейства на този феномен. Теоретично погледнато, може. Достатъчно е да има само една честна полиция, допълнена от професионални магистрати и от отговорни граждани с доверие в демократичната система.

Ако оставим шегата настрана, има само един начин: масовото гласуване, при това с действителна бюлетина. По-високият брой гласували с действителна бюлетина автоматично води до повече гласове, които една мутра „трябва да купи“, за да може да влезе в парламента.

През 2009 г. избирателната активност беше 60.2%, но в този процент влизаха и близо 2.3% недействителни бюлетини, които не участват в определянето на бариерата за влизане в парламента.

Действителните бюлетини, от които се изчислява бариерата, през 2009 г. бяха 4 226 194. За да влязат в парламента, на партиите тогава им трябваха над 169 000 гласа. Но щяха да им трябват повече, ако общият брой на всички подадени действителни бюлетини беше по-висок.

Какво бихме могли да направим

Това е първото, което едни граждани, изоставени от правоприлагащите органи, биха могли да направят, за да ограничат шанса на мутрите да влязат в парламента. Второто е да подават сигнали до същите тези правоприлагащи органи, като не пропуснат да получат от тях входящия номер на сигнала си. Третото е най-трудното: да си намерят онова политическо представителство, което най-малко ще ги разочарова, след като гласуват за него.

В противен случай България ще запричила на това, което на 31 март беше заснето в руския град Жуковски: предсрочни избори за кмет, а пред секциите се вият опашки от хора, стиснали в ръка по едно картонче. Хората влизат да гласуват и излизат с отметка върху картончето. Носят го „зад гастронома“ и срещу „отметката“ получават 1 000 рубли (около 50 лева). Впрочем, в Русия купуването и продаването на гласове също е престъпление и за това също се говори по телевизията.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Д. Попова-Витцел