"Първоначално исках да следвам в чужбина. В крайна сметка обаче се запитах, щом живея в страна с преобладаващо мюсюлманско население, защо ми се забранява да нося забрадка в университета. Това не е нормално или как смятате", пита една турска студентка, която държи на традицията на мюсюлманската забрадка. Носенето й в турските университети е забранено от 1989-та година насам въз основа на две решения на Конституционния съд. Според съдиите мюсюлманската забрадка е политически символ, а това е

В противовес с принципа на лаицизма
На съвсем друго мнение е турският премиер - консерватор Реджеп Тайип Ердоган. Според него забраната за носене на забрадки в университети ограничава правото на всеки един на достъп до образователната система.
"С предложението за поправка в конституцията преследваме една единствена цел - да осводим студентките от един основен за тях проблем. Предложението засяга единствено висшите учебни заведения и е без всякакъв скрит замисъл."
Предложението се подкрепя от управляващата Партия на справедливостта и развитието и опозиционната Партия на националистическото движение. Двете партии разполагат с достатъчно места в парламента, за да осигурят подкрепа на предложението, без да се налага свикването на референдум.

Обсъждането на второ четене на поправката ще се проведе най-късно в събота. Въпреки предвидимия изход от вота главната опозиционна Народнорепубликанска партия пристъпи вече към конкретни действия. През изминалия уикенд бяха огранизирани протести, в които се включиха близо 100 000 души. Лидерът на Народнорепубликанската партия Дениз Байкал предупреждава:
"Не става дума за това дали да се позволи носенето на тюрбан или не.
Въпросът е принципен
и се отнася до това дали Турция ще съумее да запази принципа на лаицизма."
Според кемалистите предвидената поправка в конституцията може да доведе в крайна сметка до забраждане на жените в обществения сектор, което засега е забранено. А оттам до забулването по модела на Иран, Ирак или Ливан има само една крачка, смятат кемалистите.