В годините на Студената война двата враждуващи лагера - Изтокът и Западът, се бяха изправили един срещу друг въоръжени до зъби. Само в арсенала на Бундесвера имаше 4 600 бойни танкове. След края на Студената война много европейски държави съкратиха въоръженията си. Германската армия намали броя на бойните си танкове до 225, а Холандия премахна изцяло танковите си подразделения.

Нова надпревара във въоръжаването?

Дали сега обаче - заради кримската криза, няма да настъпи нова надпревара във въоръжаването? Този сценарий е малко вероятен, твърдят експерти и посочват следните две причини: държавните каси са празни заради финансовата криза, а и Русия едва ли ще тръгне да напада някоя страна-членка на НАТО.

Кристиан Мьолинг от берлинската фондация "Наука и политика" припомня обаче следния позабравен факт: "Руската интервенция в Грузия през 2008 година беше един вид предупредителен сигнал за държавите от източната периферия на НАТО", казва експертът и посочва, че от известно време насам Полша се въоръжава усилено. Понастоящем страната разполага с малко над 900 бойни танка. До 2030 година техният брой ще надхвърли 1 000. От което следва, че междувременно отбраната на страната отново е приоритет за правителството.

"Изхождам от предположението, че по-малките държави и най-вече тези, които имат обща граница с Русия, ще последват примера на Полша. България и Румъния обаче имат сериозни социални проблеми и трудно биха легитимирали покупката на нови танкове", казва Мьолинг. Скандинавските държави също следят със загриженост действията на Русия. Миналата година руски самолети симулираха бомбардировка над Стокхолм, а сегашната криза около Крим отново подклажда дебата за присъединяването на Швеция към НАТО. Въпреки всичко това обаче едва ли ще се стигне до нова надпревара във въоръжаването, казва Кристиан Мьолинг: "Европа е затънала в дългове. Откъде да дойдат парите за нови оръжейни програми?".

Докато от 2008 насам военният бюджет на Русия се е повишил с 30 процента, военните разходи на страните от ЕС са спаднали с около 15 на сто. И Съединените щати реагираха тогава на новите дадености, като изтеглиха десетки хиляди от своите 300 000 войници, които по времето на Студената война бяха разположени в Европа. Покрай сегашния конфликт обаче е твърде вероятно САЩ да засилят присъствието си в държавите от източната периферия на НАТО. Преди няколко дни Вашингтон изпрати бойни самолети в Литва, като по този начин даде ясен сигнал на Москва, че Алиансът е загрижен за съдбата на съюзниците си в балтийския регион. Германската министърка на отбраната Урсула фон дер Лайен подчерта в тази връзка, че не става дума за разполагане на войски в балтийските държави, а за засилване на присъствието по външните граници на Алианса. Балтийските страни са смятани за най-чувствителния фланг на НАТО - поради причината, че там, както и в Украйна, живеят много етнически руснаци.

8 – 1 = 7

Кримската криза беше основна тема на провелата се вчера извънредна среща на лидерите на водещите индустриални държави. Тя бе свикана по инициатива на американския президент Обама и се проведе без участието на Русия, която не бе поканена - в знак на протест срещу действията ѝ в Крим. По този начин водещите индустриални държави прекратиха сътрудничеството си с Москва в рамките на групата Г-8, в която Русия членува от 1998 година насам.

Междувременно Москва пое военния контрол над полуостров Крим. Вчера руски войски са завзели и украинската база Феодосия. Тази база беше един от последните военни обекти, на които все още се развявяше украинският флаг.