Засега в Македония не се усещат сериозни последици от влошеното развитие на някои от водещите европейски икономики, вкл. германската. Това обаче не може да е повод за успокоение, казват пред Дойче Веле представители на бизнеса и експерти от Македония.

Песимистите

"Това, което в момента се случва в Германия и много други държави в ЕС, вероятно няма да се усети сериозно у нас до края на годината, тъй като фирмите работят по вече сключени договори. Но то може да се отрази на поръчките за следващата година. Ръстът на македонската икономика зависи не от износа, а от нивото на инвестициите. Затова и не очаквам драстичен спад на БВП. Но и оптимистичните прогнози за ръст, по-висок от сегашния, също не са реалистични. Кризата може да се отрази неблагоприятно на търсенето, затова и оптимистичните сценарии за растеж като цяло са неоснователни. Ще бъде добре, ако в средносрочен план съумеем да запазим сегашните си нива на растеж", коментира за Дойче Веле Антони Пешев, председател на Управителния съвет на Стопанската камара на Македония.

Правителството в Скопие вече завиши прогнозата си за икономическия ръст през тази година на 3,5%, при 4 на сто заложен ръст в бюджета за догодина. Прогнозите са по-оптимистични от тези на МВФ и Световната банка, които все пак очакват, че македонската икономика ще бъде сред най-добре представящите се в региона.

Някои експерти не пестят критиките си. Университетският професор Кире Наумов обвинява правителството в манипулиране на общественото мнение: "Добрите прогнози за представяне на икономиката позволяват на правителството да предлага и повишаване на разходната част на бюджета. Лошото е, че очакваните приходи не отговарят на реалния ръст в икономиката.

За 2015 правителството планира растеж, който се дължи предимно на износа, без обаче да отчита това, че конюнктурата в Германия се влошава, а тази страна е най-големият вносител на стоки от Македония. Забавянето на германската икономика означава и намалено търсене. Другият компонент на растежа - засиленото вътрешно потребление - също е нестабилен фактор. Увеличените заплати в държавната администрация няма да могат да компенсират планираните вече повишения на данъци, такси, глоби и други", предупреждава професорът.

Оптимистите

Други експерти изразяват повече оптимизъм и очакват, че процесите в еврозоната няма да засегнат сериозно местната икономика, поне в средносрочен план. Фактът, че очакванията за ръст на македонската икономика се основават главно на засилените инвестиции в инфраструктурни проекти, поражда оптимизъм: "Все още се усеща положителният ефект от направените инвестиции през 2013 г., както и от увеличения обем на промишленото производство и износа. Всичко това са положителни сигнали. Проектите за изграждане на трите автомагистрали през страната сигнализират, че строителството ще продължи да бъде основен двигател на растежа, паралелно с вътрешното потребление, базиращо се на увеличението на заплатите и пенсиите. А постъпилите в държавния резерв 500 милиона евро от еврооблигации представляват допълнителна защита срещу възможна икономическа нестабилност и гаранция за това, че ще продължи изпълнението на големите инфраструктурни проекти", казва университетският професор Томе Неновски.

За възможни негативни последици от забавянето на европейската икономика, вследствие на кризата в Украйна, предупреди обаче Националната банка на Македония. Тя продължава да очаква растеж на икономиката от 3,7% до края на годината, но предупреждава и за някои рискове. Европейският съюз е изключително важен търговски партньор на Македония. Почти целият македонски износ (90%) се реализира на европейския пазар, а повече от една трета от него е предназначена за Германия, която е най-мощният фактор за повишаване на търсенето в Македония.