Нашата коментаторка Юдит Хартъл е категорична в призива си за незабавен отказ от атомната енергия:

Ядрената катастрофа в Япония ще промени трайно света. Защото тя показва съвсем нагледно колко опасна и неуправляема е в крайна сметка атомната енергия. Вярно е: ние сме в състояние да контролираме разделянето на атомното ядро, ние знаем как да извлечем максимално количество енергия от атома. Но сега вече знаем също, че експерти, атомни физици и политици са ужасяващо безпомощни, когато една АЕЦ аварира сериозно.

Кошмарни сценарии

Онези, които уверяват, че японците знаят на какъв несигурен тектонически терен стоят и че в Европа няма такива земетресения, нито пък цунами, те гледат твърде лековато на нещата. Ами какво ще се случи, ако един самолет се стовари върху някоя АЕЦ, или пък тя стане обект на терористично нападение? Да не говорим за човешки или технически грешки и провали.

Опасност произлиза впрочем не само от евентуална суперавария; атомните отпадъци, които вече се чудим къде да складираме, също ще се превърнат един ден в най-сериозен проблем. Защото до ден-днешен никъде на света не е намерено нито едно подходящо атомно сметище. Въпреки упоритото търсене.

Защо тогава трябва да продължаваме да се нагърбваме с този риск? Въпреки че разполагаме с перспективни алтернативи, като слънчева енергия, вятърна енергия и т.н.? Обновяеми енергии, които ще ни направят независими от петрола, които са безопасни и безпроблемни и за поколенията след нас? Крайно време е да заложим изцяло на това направление. Това не е екомечтателство. Не! Това е залогът за едно чисто, трайно и технически модерно общество.

Време е да се окастрят изгнилите клони!

Атомната енергетика остаря. Тя е мръсна, опасна и ресурсоемка. Защото горивото на АЕЦ-и, уранът, също е на изчерпване. Според експертното мнение то ще стигне за максимално 50 до 60 години. Нима това е перспективно?

На атомната енерия залагат преди всичко атомните лобисти и енергийните концерни, които печелят много пари от разделянето на атома и имат голямо влияние върху политиката. Да се надяваме, че това влияние ще бъде силно разклатено от катастрофата в Япония. Сега е моментът политиката да прояви смелост. Смелост, да се окастрят изгнилите клони и да се инвестира в енергиите и технологиите на бъдещето.