Бил Фърсън е застанал пред шлифовъчна машина, а в набръчканите си ръце държи сноп от стоманени тръбички. Работата му изисква тънък усет и добро зрение - все неща, които не са типични за човек на 95-годишна възраст.

"Подострям тръбичките и следя да имат правилната дължина”, казва Фърсън. Негов работодател е малкото семейно предприятие „Vita Needle“ край Бостън, основано през 1932 година. Средната възраст на неговите петдесетина работници е 74 години. Цялото производство е ръчен труд и намира приложение в медицинската техника, автомобилната и хранително-вкусовата промишленост. Бил Фърсън се пенсионирал на 65-годишна възраст, но бързо установил, че този живот не е за него: „Веднъж вече бях в пенсия и не ми се ще пак да изпадам в ситуацията да нямам какво да правя. Просто трябва да върша нещо, иначе съм нещастен”, разказва мъжът.

Шефът на фирмата Фред Хартман е един от най-младите в предприятието - той е "само" на 60 години. Защо във фирмата му работят толкова много хора, които отдавна са навършили годините за пенсия? "В края на 80-те нещата във фирмата не вървяха добре. Нуждаехме се спешно от нови работници, но се намираха основно по-възрастни хора, останали без работа. Това обаче се вписваше идеално в плановете ми. Защото още тогава бях наясно, че тези хора знаят какво е лоялност и трудова етика. Така постепенно развихме новата си фирмена философия: за да вървим напред, ни трябват точно такива хора”, казва Хартман.

Не е само заради парите

Стратегията се оказва печеливша - фирмата не може да се оплаче от липса на достатъчно поръчки, за съкращения никой не мисли. А тъй като работата е твърде специфична, няма и опасност хората да бъдат изместени от роботи. Но дали Хартман не трупа печалби на гърба на хора, които работят само защото пенсията не им стига? Не, категоричен е шефът на фирмата: "Грешно е да се смята, че тези хора работят само заради парите. Повечето от тях получават пенсия или други социални плащания, с които могат до покриват основните си разходи. Те работят при нас не толкова заради заплатата, колкото заради усещането, че са полезни, че някой разчита на тях. Това е много по-важно от парите, които заработват".

Ан Пол, на 85 години, е напълно съгласна с шефа си: „Разбира се, че парите са важни. Но другото е много по-важно. Ако нямах тази работа, щях да си седя вкъщи и да вегетирам. Работата ме държи във форма, постоянно съм в движение, все правя нещо. Затова идвам тук с удоволствие. Хората са много мили, чувстваме се като едно голямо семейство", разказва Ан.

Най-възрастният ѝ колега Бил Фърсън изобщо не мисли за пенсиониране: "Още не! Преди да съм навършил 100 години, няма да се откажа. Стига да съм жив дотогава", споделя 95-годишният работник. След което казва, че не може да говори повече, тъй като трябва да работи. Или по-точно - ИСКА да работи.