Конфликтът има дълбоки корени. Противно на разпространените представи, при управлението на католическите крале през 15-ти век Испания не представлява единна национална държава, а по-скоро монархия с различни кралски величия и различни конституции. Това довежда до значителни напрежения, чиято кулминация е едно въстание от 1640 година, довело до отделянето на Каталуния от испанската корона, а година по-късно до принудителното й връщане под нейно управление.

Залезът на националните държави

Каталунският национален химн "Els Segadors" представлява зле прикрита тирада на омраза срещу испанската държава, осъзнавана като потисник. Тъкмо денят на поражението, на капитулацията на Барселона - 11 септември 1714-та - е обявен за национален празник на каталунците. 1640-та и 1714-та може и да са отдавна минало, но споменът за тях е жив и днес. Докато на една Франция например се удаде да ограничи влиянието на регионалното съзнание, административно слабата испанска държава се провали при изпълнението на тази задача. Така в Каталуния се разви силно национално съзнание, а след като през 1977-ма в Испания бяха положени основите на демокрацията, Каталуния придоби автономен статут, чиито рамки постоянно се разширяват.

Общоприетата представа, че националните държави в Европа представляват естествена крайна точка в развитието им, се оказва измамна. Държавите подкопават устоите си, предавайки част от своите права и компетенции на Брюксел. Което пък, според мнозина, ги превръща в излишни и анахронични конструкции. От друга страна брюкселската бюрокрация предизвиква множество страхове поради претенциите си да регулира всичко.

По "баварския начин"?

За ноември в Каталуния са обявени избори, а парламентът смята да свика и референдум за суверенитета. Според допитванията до общественото мнение, засега няма ясно мнозинство, което да подкрепя отделянето на Каталуния от Испания. Сегашната икономическа криза определено ще окаже влияние при взимането на това решение. Твърде вероятно е икономически силните каталунци да предпочетат все пак да останат в рамките на испанската държава, защото евентуална ескалация на конфликта с Мадрид може да ги засегне доста тежко. Затова не е изключено всичко да приключи по "баварския начин": през ноември 1921 година покрай погребението на Лудвиг ІІІ се надигат силно патриотични настроения и надежди за провъзгласяване на собствена монархия. Тези планове обаче така и не се реализират. Бавария си остава част от Германския Райх.

АГ, ЗЦ, ККС, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел