Засиленият поток от сирийски бежанци през южната граница на България отново събуди надеждите за прием на страната в Шенгенското пространство. Както обяви вицепремиерът Цветлин Йовчев, България очаква да бъде оценено онова, което тя прави за сирийските бежанци. „Сега, в реална и много усложнена обстановка, доказваме не само техническа готовност за Шенген, но и факта, че сме надежден партньор и защитаваме много добре границата на ЕС”, заяви Йовчев.

На въпрос на Дойче веле как досегашните действия по овладяване на бежанския поток биха повлияли върху решението за евентуално разширяване на Шенгенското пространство, българското Министерство на външните работи поясни, че в резултат на събитията в Сирия и засилената бежанска вълна „България понася съществена тежест от опазването на външните граници на ЕС, но е отговорен и предвидим партньор, изпълняващ своите задължения и носещ сериозна отговорност”. От дипломатическото ведомство подчертаха още, че страната е изпълнила всички условия и изисквания за присъединяване към Шенген и продължава да участва солидарно в гарантирането на сигурността на европейските граждани.

Товарът

Според Любов Панайотова, директор на Фондация Европейски инстутит, в случая става дума за едно изключително сериозно предизвикателство, тъй като на практика сега България показва дали е способна да брани външните граници на ЕС в затруднена реална обстановка. Още повече като се има предвид, че ресурсите на България, която е най-бедната страна в ЕС, са ограничени, а интензивността на бежанския поток е необичайно голяма. „Затова на практика, а не само на теория и на думи, България би могла да извлече полза, стига да демонстрира една разумна вътрешна политика”, посочва Любов Панайотова.

В същото време министър Йовчев констатира, че съвсем скоро броят на бежанците, пристигащи в България, ще достигне критичната си точка и страната няма да е в състояние самостоятелно, без европейска солидарност, да поеме този товар. Подобно е и становището на българското външно министерство, което говори за „съществена тежест” при опазването на външните граници на съюза.

Какво предстои?

С оглед на всичко това на преден план излиза въпросът: на какъв етап се намират дипломатическите мерки за преодоляване на съпротивата срещу приемането на България в Шенгенското пространство? Българското външно министерство припомня, че Съветът по правосъдие и вътрешни работи е поел ангажимент темата за членството в Шенген да бъде обсъдена преди края на годината. От дипломатическото ведомство уверяват, че поддържат активни контакти с държавите, които все още имат известни задръжки относно приема на България в Шенген. От министерството изразяват надеждата, че след като отчетат постигнатите резултати и решителните усилия на България за опазване на европейските граници, въпросните държави ще подкрепят един общ прагматичен подход, който включва двуетапното приемане на България (и Румъния) в Шенген.

И Любов Панайотова е на мнение, че сега усилията следва да бъдат съсредоточени на международно ниво, където през последните месеци се забелязва подозрително затишие, вероятно поради смяната на правителството. И нещо друго трябва да се има предвид: догодина предстоят европейски избори, а в тяхното навечерие на европейската сцена се наблюдават тревожни тенденции - радикално говорене и втвърдяване на националните позиции. „Напред излизат, най-общо казано, страни и хора с по-крайни възгледи. В усилията за влизане в Шенген трябва да се съобразяваме и с този фактор”, посочва Любов Панайотова.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Д. Попова-Витцел