През последните дни в Германия пристигнаха хиляди нови бежанци, минали през Унгария и Австрия. Германците ги посрещат с грандиозна готовност да помагат. Навсякъде в страната бежанците получават храна, вода, подслон и не на последно място - човешка топлота, каквато не са срещали по време на мъчителното си пътуване дотук. Всички други страни търпят бежанците само като транзитно преминаващи и бързо ги отпращат.

"Ще се справим! ", убедително повтаря германската канцлерка Ангела Меркел. И много германци се гордеят, при това с пълно право. Сред тях се заражда нов вид германски патриотизъм. Той се основава на факта, че Германия се превръща в спасител на стотици хиляди хора. Така изглеждат нещата, погледнати отвътре, от самата Германия. Но как гледат другите европейци на действията на Федералната република и нейните граждани?

Няма друга като Германия

В останалата част на Европа мнозина гледат на поведението на Германия с неразбиране, а не с възхищение. Нещо повече дори. През изминалите седмици се появиха редица коментари от чужбина (вкл. на сайта на Дойче Веле) с акцент от рода на: "Германците изгубиха всяка мярка! Те се хвърлят от една крайност в друга!". Да, не са малко европейците, които изпитват неясен страх от германската култура на гостоприемство, от щедрото посрещане на всеки един бежанец.

И тук не става въпрос за това дали Европа принципно трябва да приема бежанци от войните, или не. Отговорът на този въпрос е ясен. Става дума за загубата на контрол, за почти пълния отказ от ограничаване и направляване на растящия бежански наплив, който германците приемат, ако не и съзнателно допускат. В това отношение Германия се различава от всички други страни. Правителствените ръководители от всички краища на Европа коментират: "Щом германците са наистина толкова луди, то тогава нас да не ни смятат!".

Никъде по света човек не може да отиде без разрешение в една страна по свой избор и да каже "Сега искам да остана тук!". Никъде другаде, освен тези седмици в Германия. А това засяга и другите страни. Унгария и Австрия упрекват Берлин, че предизвиква този наплив и се оплакват, че в същото време Германия изисква от тях да спазват Дъблинския регламент и да се грижат за бежанците. Британците пък се опасяват, че една част от бежанците, пристигнали в Германия, някой ден ще се опитат да се заселят на Острова. Ако получат европейско гражданство, съгласно свободното придвижване в рамките на ЕС, те биха имали право на това. На фона на този подход към бежанците, евентуалното излизане на Великобритания от ЕС ще става все по-вероятно. И нека никой не казва, че това е дреболия.

Няма връщане назад

Всъщност германците би трябвало да се поучат от така силно критикуваните британци, защото те имат по-голям опит. Мнозинството жители на Острова отхвърлят приема на повече мигранти. Случайно ли е това? Същевременно германците се занимават най-вече с административно-техническата част на въпроса с бежанския поток. Нима те не се замислят за дългосрочните последици? Именно те са същинското предизвикателство.

Ще се справи ли обществото с фундаменталните промени, които ще обхванат всички жизнени сфери? И иска ли ги изобщо? Едно нещо не трябва да се забравя: експериментът не може да бъде прекъснат, дори и да се провали. А това означава, че днес се взимат решения за поколения напред. Дори и когато човек не контролира, както правят германците в момента, пак взима решения. Време е обаче контролът да се възстанови.