"Щеше да е по-добре, ако се бяхме срещнали лично”, казва Юксел Коч в началото на интервюто и пояснява: „Мисля, че телефонът ми се подслушва”.

Коч е кюрдски функционер, който активно се ангажира в работата на различи кюрдски сдружения. Живее в Бремен, но в момента не може да си позволи да остане на едно място по-дълго от два-три дни, пояснява 52-годишният мъж, който е и съпредседател на Демократичния обществен конгрес на кюрдите в Европа.

Обвиненията на Юксел Коч са сериозни. Той смята, че  е станал обект на смъртоносен заговор, замислен от турските специални служби. „Ще те държим под око. Докато с жив!" - подобни заплахи той получавал редовно в електронната си поща. „Това означава, че са изпратили платени убийци в Германия, които да ме ликвидират”, казва той.

Защо е всичко това?

Според разследване на две германски обществено-правни медии (NDR и WDR), турски тайни агенти дълго време са следели двама кюрдски активисти в Германия. Единият от тях е бил именно Юксел Коч. Една от свидетелките на процеса успяла да се добере до сведения за това, че турската агентура е планирала атентат срещу двамата. Въпросните документи били предадени и на двете германски медии, а със съдържанието им е запознат и самият Коч. В документите се описвало и това по какъв начин може да бъде ликвидиран кюрдският активист. Агентите редовно докладвали своите информации на турските власти. „Всяко мое движение и действие им е било донасяно”, казва Коч и добавя, че агентът, който го е следял, е работил под прикритието на журналист. „Въпросният „журналист” на три пъти взима от мен интервюта”, казва Коч.

През декември миналата година предполагаемият турски агент е бил задържан. Коч не крие облекчението си от този факт. „Най-сетне го задържаха, най-сетне!”. Прокуратурата в Карлсруе е завела следствие срещу въпросния мъж по обвинение в тайна агентурна дейност. Двама други заподозрени обаче все още са на свобода.

На мушката: противниците на режима

Случаят „Коч” е по-актуален от когато и да било. Преди няколко дни стана ясно, че шефът на турските специални служби МИТ е предал на германските си колеги от БНД списък с имената на 300 турски граждани и 200 училища и сдружения, подозирани от турските власти като привърженици на проповедника Фетхуллах Гюлен. Турция е поискала съдействие да бъдат следени и наказани тези лица. Германските власти обаче направиха точно обратното на онова, което очакваше Анкара – те предупредиха турските граждани и организации за грозящата ги опасност. Нещо повече - междувременно прокуратурата на Германия заведе следствие срещу неизвестни засега служители на МИТ, подозирани в шпионаж на територията на Германия.

Експертът по тайните служби Ерих Шмит-Еенбоом каза пред ДВ, че след неуспешния опит за преврат в Турция през юли миналата година МИТ е активизирала и разширила своите дейности значително. В полезрението на турските спецслужби, според него, са попаднали най-вече организации, близки до ПКК, поддръжници на протестите от парка Гези в Истанбул, както и предполагаеми симпатизанти на „Движението Гюлен” и други опозиционери.

Огромен апарат

МИТ разполага с около 8000 щатни служители, като 800 от тях действат на територията на Европа, а около 400 – само в Германия, твърди Шмит-Еенбоом. Официално те се водят назначени в туристически агенции, банки, джамии или като преводачи.

Шмит-Еенбоом смята, че напоследък турските специални служби се занимават все по-малко с наблюдение на опозиционери и критици на Ердоган, и все повече с репресии.

„Основната цел на МИТ е да създава атмосфера на страх”, казва експертът в интервю за ДВ. След атентата срещу три кюрдски активистки в Париж през 2013 г., кюрдската общност е силно разтревожена. Френската прокуратура смята, че убийствата са извършени по поръчение на МИТ.

Сътрудничество по принуда

Организации, симпатизиращи на Кюрдската работническа партия (ПКК), в каквито членува и Коч, се обект на наблюдение и от германските тайни служби, казва Шмит-Еенбоом. ПКК е забранена в Европа като терористична организация. С оглед на нарастващата терористична опасност, германските тайни служби са принудени да си сътрудничат и с МИТ, казва експертът.

Откакто обаче се разбра, че турските тайни служби МИТ са шпионирали турски граждани, живеещи в Германия, на Службата за защита на конституцията (германското вътрешно разузнаване) беше наредено да не предава на МИТ никакви данни за кюрди или турски опозиционери. Откакто през 2014 стана ясно, че МИТ навярно е подкрепяла и т.нар. „Ислямска държава” в Сирия, предишното интензивно сътрудничество между германските и турските служби бързо беше сведено до минимум”, посочва Шмит-Еенбоом.