В първия ден от срещата си в Чикаго лидерите на страните от НАТО обявиха старта на системата за противоракетна отбрана. "Тази система ще ни позволи да се защитаваме от заплахи, идващи отвъд евроатлантическата зона", заяви генералният секретар на Алианса Андерс Фог Расмусен. "Това е първата стъпка към дългосрочната ни цел да опазим населението, територията и въоръжените сили на всички европейски натовски държави", каза още той. Конкретно това означава: Съединените щати предават на върховния главнокомандващ на НАТО разположената в Турция радарна инсталация и дават възможност на Алианса да управлява разположената на американски фрегати противоракетна отбрана. Тези кораби също може да попаднат под командването на НАТО.

Вратата за Русия остава отворена

На срещата на върха на НАТО, домакин на която е Чикаго, съгласието си да разположат на своя територия централните елементи на американската система за противоракетна отбрана дадоха Испания, Турция, Румъния и Полша. По сведения от Белия дом първата степен на окончателната готовност би трябвало да бъде достигната през 2015-та, пълноценното функциониране на системата е предвидено от 2018 нататък. Във финансирането участват всички 28 държави-членки.

Щитът продължава да бъде трън в очите на Русия, която го възприема като заплаха. Расмусен подчерта, че руснаците не могат да окажат никакво влияние върху суверенните решения на натовските държави. Същевременно той отправи покана за сътрудничество към Москва. Федералният външен министър Гидо Вестервеле също заяви, че съществуват намерения за съвместна работа с руснаците по общата стратегия за сигурност за Европа. "Вратата за Русия остава отворена", бяха неговите думи. Първоначално бе планирано в Чикаго да се проведе и среща на върха НАТО-Русия, която обаче бе отменена. Фронтът преминава най-вече между Съединените щати и Русия, а смекчаване може да се очаква едва след американските президентски избори през ноември.

"Умната отбрана" напредва

На първия ден от срещата в Чикаго бе постигнат значителен напредък по така наречената система за "умна отбрана", която предвижда в бъдеще страните от Алианса да съгласуват помежду си разходите за отбрана и да оптимизират своите видове войски и въоръжения, поддържайки максимално плътно сътрудничество в дейността си. Част от "умната отбрана" са както противоракетният щит, така и съвместната система за земно наблюдение. Както отбеляза генералният секретар - важността на разузнавателната система е проличала по време на мисията в Либия. "Днес бе подписан договор за закупуването на пет невъоръжени безпилотни разузнавателни самолета, които ще помогнат на нашите командири да идентифицират заплахите и целите", обясни Расмусен.

Даден бе и още един пример: въздушното пространство на прибалтийските държави ще бъде контролирано от сменящи се части на отделните натовски страни. По този начин, както обясни Расмусен, ще се окаже възможно например прибалтийските републики да изпратят свои войски в Афганистан. "Затова решихме НАТО да се ангажира с контрола на въздушното пространство в дългосрочен план", обяви генералният секретар.

Афганистан - в центъра на дискусиите

Обсъждането на мисията в Афганистан бе предвидено официално за втората част от срещата. Но покрай заявлението на новия френски президент Франсоа Оланд, че възнамерява да изтегли френските войски по-рано от предвиденото, полемиките по темата потекоха още от самото начало. Президентът на Съединените щати Барак Обама заяви: "По същия начин, по който заедно сме дали жертви в името на нашата сигурност, стоим един до друг в решителността си да приключим тази мисия."

Краят на акцията на НАТО е планиран за 2014-та. "Бихме желали и Франция да остане дотогава", каза федералната канцлерка Ангела Меркел. Федералният външен министър Гидо Вестервеле пък подчерта, че ако се стигне до надпревара кой по-напред да се изтегли от Афганистан, това в никакъв случай няма да доведе до увеличаване на ефективността на борбата срещу тероризма - точно обратното. "Затова всички съюзници трябва да спазват поетите ангажименти", подчерта Вестервеле.

Автор: К. Бергман, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева