Ето тезата на Ханс Улрих Гумбрехт, преподавател по Компаративистика в Станфордския университет:

Барак Обама има две силни черти. Едната откриваме в неговото политическо търпение и в прагматизма му. Той умее отдалеч да различи кое може да бъде постигнато и кое - не. Именно по тази формула се случиха двата най-големи успеха в първия мандат на Обама: историческата здравна реформа, с която за първи път американското общество поема някакви отговорности спрямо своите най-слаби представители; и убийството на Осама бин Ладен, при което Обама много точно претегли рисковете - плюсовете за престижа му срещу евентуални юридически действия с непредвидими последици.

Втората силна черта в характера на Обама е умението му да вдъхва надежда, използвайки за тази цел образи и понятия от 200-годишната история на парламентарната демокрация в Америка. В най-силните си моменти той звучеше така убедително, сякаш е превъплъщение на осъществилите се мечти на Джеферсън, Монро и Вашингтон.

Ахилесовата пета на Обама

Когато в изборната нощ Обама говореше за онази бъдеща Америка, в която демократи и републиканци ще са загърбили различията си в името на общото благо, в името на една Америка, в която богатите ще помагат на бедните и онеправданите, още веднъж (може би за последен път) повярвахме в състоятелността на тази визия. Макар същевременно всички да знаехме, че ни говорят с езика на отдавна отминали времена, които никога повече няма да се върнат - не и в Америка.

Успешният реален политик Обама е може би единственият (в световен мащаб) президент от постполитическата епоха, на прага на която светът се намира. Онзи Барак Обама, който преди дни видяхме да печели втори президентски мандат, вече е прекрачил този праг. Същевременно една част от него, както и онзи Обама от 2008 година, който се бореше да влезе в Белия дом, е олицетворение на визията ни за идеал в политиката, който идеал е на път завинаги да заеме полагащото му се място в историята.

Именно в това се изразява слабостта на Обама: че той изпълнява паралелно две роли, които взаимно се изключват и самоблокират. Там е Ахилесовата пета на новия-стар американски президент, на моменти тя го парализира и дава сили на неговите противници - като Мит Ромни например.

И в Европа завесата пада

Повторната победа на Обама на президентските избори ни накара да повярваме, че краят на политическата епоха не наближава, че тя може да продължи. Без да си даваме сметка, че всъщност Обама е президент на едно настояще, което няма бъдеще.

В нощта след изборите Обама заложи на своя ораторски талант, за да ни убеди (може би за последен път), че още живеем в епохата на политиката. Много скоро обаче американците, и то не само тези, които са гласували за Обама, ще си спомнят с носталгия за тези отминали времена. На европейците тепърва им предстои да разберат, че и при тях завесата е паднала.

АГ, ДВ, У. Гумбрехт, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел