След изтичането на 7-годишния преходен приод и отпадането на ограниченията броят на българите и румънците, търсещи работа в Германия, може да се удвои и да достигне 180 хиляди души в зависимост от икономическата ситуация в Южна Европа - показват резултатите от проучване на Института за изследване на трудовия пазар и заетостта в Германия.

Според авторите на изследването, една от причините за предполагаемия наплив на работна ръка от България и Румъния трябва да се търси в променената икономическа ситуация в Италия и Испания: преди избухването на кризата до 80 процента от българските и румънските емигранти са търсели работа именно в тези две страни, докато днес се насочват към Германия.

35 процента са без квалификация

Експертите на Федералната агенция по труда не смятат, че притокът на българи и румънци ще окаже някакво сериозно въздействие върху германския трудов пазар. Натрупаният опит с емигранти от другите източноевропейски страни показва, че пристигналите в Германия се интегрират сравнително безпроблемно в трудовия пазар. Това се отнася и до българите и румънците, които вече работят в Германия със съответните разрешителни.

Слабата професионална квалификация на българите и румънците обаче може да се превърне в проблем за трудовия пазар - 35 процента от пристигналите през 2010 година са без завършено професионално образование. "Без съмнение това е най-големият риск за трудовия пазар и социалната държава", предупреждават авторите на изследването.

Всеки пети - на социални помощи

За някои от големите германски градове емигрантите от България и Румъния вече представляват сериозен социално-политически проблем. И ако в Мюнхен, Манхайм и Щутгарт безработицата сред българите и румънците е сравнително умерена, то в Берлин, Дуисбург и Дортмунд броят на безработните е изключително висок.

Почти една пета от българите и румънците в Берлин, например, получават помощи за безработни. Сходна е и ситуацията в градове като Кьолн, Хамбург, Франкфурт на Майн и Офенбах, се казва още в проучването на Института за изследване на трудовия пазар и заетостта.

АГ, ДПА, КЩА/К. Цанев; Редактор: Е. Лилов