Аутизмът има различни лица. Хора със синдрома на Аспергер например, каквито са Илон Мъск или Грета Тунберг, може да имат необичайни дарби. Пример за това дава и известният филм с Дъстин Хофман "Рейнман" от 1988. Неговият герой - аутистът Реймънд - е в състояние да запомни невероятен брой цифрени комбинации, но не и да се справя в ежедневието. Филмът пресъздава живота на американеца Ким Пийк, който можел да възпроизведе съдържанието на 12 000 книги почти наизуст.

Професор Ханелоре Еренрайх, която ръководи отделение по клинична неврология към института "Макс Планк" в Гьотинген също има подобни високонадарени пациенти.

Що за хора са аутистите?

"Ако го попитате какво пише на страница 923 в средната колонка на телефонния указател, ще ви отговори моментално, но не е в състояние сутрин да си облече дрехите без чужда помощ, защото първо слага обувките, а след това се опитва да обуе панталона", казва невроложката.

Един от най-важните белези на аутизъм е трудността да се комуникира с други хора и да се осъществяват контакти. За повечето аутисти е трудно да се поставят на мястото на другите хора, да разбират техните чувства, интуитивно да се справят в непознати ситуации или да схващат правила. Често пъти те не са в състояние да тълкуват правилно езика на тялото или мимиката на другите хора. Този тип невербална комуникация за много от тях е напълно недостъпна. В повечето случаи аутистите са особено фиксирани към спазването на определени ритуали - моливът например непременно трябва да се оставя на точно определено място и под точно определен ъгъл към тетрадката, а всяко нарушаване на този установен ред ги извежда от равновесие.  

"Има аутистични нарушения, при които всички симптоми се проявяват в много силна форма. При тях често са налични и тежки нарушения в развитието", казва проф. Еренрайх и добавя: "Аутизмът е много комплексно нарушение. Изследването му би трябвало да се извършва от различни научни дисциплини. Важна роля в това отношение играят психиатрията и неврологията, но така също генетиката и невробиологията. Само по този начин могат да се разработят ефикасни терапии срещу  различните симптоми, включително срещу нарушенията в моторното развитие, повтарящите се движения и другите тежки проблем".

Диагнозата "аутизъм" задължително трябва да бъде поставена от специалисти, които добре познават това заболяване. За целта не е достатъчно да става дума за психиатър или невролог - необходими са голям опит и обширни познания, за да се диференцира дали наистина става дума за аутизъм.

По-добре аутист, отколкото шизофреник?

"Близо половината от хората, които идват при нас с подозрение за аутизъм, всъщност изобщо не са аутисти. Много от диагнозите са погрешни. Освен това аутизмът се е превърнал в нещо като модна диагноза", казва Еренрайх. Тя добавя: "Мнозина предпочитат да бъдат смятани за аутисти, а не за шизофреници например. Въпреки че междувременно шизофренията може да се облекчи с лекарства."

Специални медикаменти за хората с тежки аутистични нарушения обаче не съществуват. Нито един от потенциалните медикаменти - като например "Окситоцин" - не доведе до пробив. "Беше установено, че за кратко той може да подобри социалните контакти на хората с аутизъм, но ефектът за съжаление не е траен.  Понякога добри резултати се постигат и с помощта на поведенческа терапия" ,кзва Еренрайх.

От съществено значение за уточняването на терапията е да се установи биологичната причина за аутистичните нарушения. Най-често става дума за генетични дефекти. В някои случаи обаче аутизмът може да е бил предизвикан и от ранни неблагоприятни въздействия по време на вътреутробното развитие - например прекарани инфекции по време на бремеността.

"Аутистичните наклонности обаче не винаги са признак за заболяване, те могат да бъдат и част от естествения човешки поведенчески репертоар. Ако тръгнем да изследваме цялото население и анализираме аутистичните наклонности на всеки един от нас, то тогава ще получим доста широк спектър от аутистични поведения. Сигурно ще открием много хора с аутистични признаци", спекулира Еренрайх.