Ал Джазира беше направила огромна предварителна реклама на това предаване. Изобщо не се беше стреснала от всички международни предупреждения. Тъкмо напротив. Предупрежденията засилиха интереса още повече. А обстоятелството, че ФБР беше вкючило интервюирания в списъка на най-търсените терористи и беше обявило награда от 5 милиона долара за главата му, покачи интереса неимоверно. И през юни 1999 година милиони араби седяха пред телевизорите и чакаха да чуят какво ще каже Осама бин Ладен. Гръмки заглавия, зрителски квоти, полемики - това е концепцията на телевизия Ал Джазира. Целта ѝ както навремето, така и днес е не само да достига до максимилен брой зрители, а и да прокарва политическия курс на Катар. Към тактиката ѝ спадат както нови журналистически формати, така и предварително пресметнати скандали като интервюто с Осама бин Ладен например. Терористът беше интервюиран и от други телевизии, но не и от арабската. Интервюто предизвика съответно огромно възмущение в някои части на арабския свят. Преди всичко в страните от Персийския залив и най-вече в Саудитска Арабия. Осама отново критикува кралското семейство и заплаши страната с атентати. В същото интервю той призова към световен джихад.

"Отрова на сребърен поднос"

Кралското семейство не можа да прости това, че именно телевизията на една съседна държава излъчва интервю с Осама бин Ладен. Непосредствено след излъчването на интервюто тогавашният престолонаследник Наиф ибн ал-Азис заяви, че "телевизията предлага изключителен продукт от най-високо качество, но и отрова на сребърен поднос". Арабистът и журналист Хю Майлс пише в своята книга за Ал Джазира, че саудитското правителство винаги се е опитвало да спъва работата на катарската телевизия. "Но след излъчването на интервюто с бин Ладен саудитците взеха решение да саботират телевизията с всички възможни средства", пише той. Спорът около бин Ладен има и конкретни причини. Саудитска Арабия съзира в терориста заплаха за националната си сигурност.

Напреженията с Катар и близката до тамошното правителство телевизия, които сега достигнаха връхната си точка с настояването за спиране на телевизията, са обаче още по-задълбочени. Политологът Шибли Телхани пише, че в основата си тези напрежения се отнасят до въпроса какво трябва да бъде отношението на големите телевизии към зрителите. Според Телхани, Саудитска Арабия поддържа един вид патриархално отношение към публиката. Катар от своя страна дава възможност на зрителите сами да си съставят мнение. Единственото изключение от това правило е самият Катар. Телевизия Ал Джазира никога на критикува емирството.

Нови журналистически мащаби

Във всяко друго отношение Ал Джазира обаче налага нови мащаби в арабската медийна среда. Тя е първата арабска медия, която предава на живо заседания от арабския кнесет. След атентатите от 11 септември 2001 година нейните репортери предаваха на живо от Афганистан, където САЩ преследваха Осама бин Ладен. Те информираха своите зрители обхватно и за американската интервенция в Ирак през 2003 година. Пътуваха многократно до ивицата Газа по време на боевете между Израел и организацията Хамас. Същевременно Ал Джазира започна да излъчва политически токшоута от съвсем нов вид. Нейните журналисти безпощадно задаваха директни въпроси на арабски политици в степен, непозната дотогава в арабския свят. Известни и оспорвани проповедници също отговаряха на живо на въпроси на зрителите. Това също беше непознато в арабския свят.

Медиите като огледало на публиката

Шибли Телхани пише, че тези феномени всъщност онагледяват едно ново отношение между журналистите и публиката. "Изглежда, че популярните арабски телевизии имаха успех най-вече защото отразяваха чувствата и мислите на публиката, а не се опитваха да ги формират". Катар всъщност преследва свои цели с отворените си и плуралистични телевизионни програми. От една страна, емирството не иска да е на прицел, а от друга страна се опитва да убеди зрителите в арабския свят в своята платформа. В Катар е разположена голяма американска военновъздушна база. Освен това емирството вече се застъпи за нормализиране на отношенията с Израел. Тези два факта не се възприемат добре в части от арабския свят. И когато излиза с телевизионна програма, която отговаря на интересите и вкусовете на публиката, Ал Джазира може да направи разбираема и политиката на емирството.

Ал Джазира се надява на подкрепа

Тази политика обаче се различава от политиката на съседните държави и най-вече от политиката на Саудитска Арабия и нейните съюзници. Тези отчасти противоречиви политически представи се сблъскаха през 2011 година по време на арабските протести. Докато Катар със своята телевизия информираше обстойно за тези протести и вероятно по този начин ги насърчаваше, Саудитска Арабия и нейните съюзници съзираха в тях заплаха за политическия ред. Всички тези различия доведоха и до настояването за закриване на Ал Джазира. Шефът на английската програма на Ал Джазира Жил Трендъл отхъврля обвиненията, че Ал Джазира заема определена страна. "Ние не сме подчинени на някаква група, идеология или на правителството. Ние предлагаме различни гледни точки. И журналистите на Ал Джазира ще продължат в същия дух. Все пак се надяваме, че другите медийни концерни ще подкрепят нашия призив за закрила на медийната свобода", казва в заключение той.