Картинката е позната и много типична: група японски туристи се изсипват от автобуса, щракат с фотоапаратите, за нула време обикалят една забележителност след друга. Японското общество е белязано от силно чувство за груповост. То се подчинява на многообразни правила на общуване, чиято цел е да съхранят най-важната ценност на японската култура - хармонията.

Отговорите на всички въпроси, свързани със строгия ред в делника, могат да се намерят в безброй наръчници, издавани в огромен тираж, макар много от темите, за които става дума в тях, да изглеждат абсурдни в очите на западняка. Има например специални наръчници за младите майки: как да се държат, когато разхождат в количка бебето си в парка. Защото ако майката не спазва съответния етикет, тя няма да бъде приета в обществото на другите майки...

Перфектни родители с перфектни деца

Тясно свързана със стремежа към хармония е типичната потребност на японците да се числят към някоя група и в никакъв случай да не бият на очи. В детската градина и по-късно в училище уроците по социална принадлежност са най-важните. Децата се приучват към правилата на груповия живот. Те чистят, приготвят обеда, учат - винаги заедно. Носят униформи и при определени поводи пеят училищния химн. Правило номер едно: групата е по-важна от всичко останало.

Родителите очакват от децата си да имат отлични свидетелства, за да могат да следват и после да направят добра кариера в някоя голяма фирма. А това може да стане, само ако младият японец или японка следват в реномиран университет - не е от значение каква специалност, решаващо е реномето на университета.

Студентът, завършил образованието си в елитен университет, има добри шансове да бъде приет в следващата социална група - голямата фирма, в която остава да работи по принцип до края на живота си. Новите сътрудници се приветстват на тържествена церемония, след което стажуват поред във всички отдели на фирмата. Изучават нейните особености и идеология. Младите сътрудници следват в поведението си примера на по-възрастните.

Типично е, че в Япония кариера прави все още главно мъжът - жената престава да работи, щом се ожени и роди първото си дете. По тази причина фирмите рядко назначават жени. И все пак равенството започва все повече да си пробива път. Семейства, в които работят и мъжът, и жената, вече не са рядкост, а някои фирми предлагат даже детски ясли.

Джобни пари за мъжа

На груповост, йерархия и хармония японецът се учи още в семейството. По-малките братя и сестри са длъжни да се отнасят почтително към по-големите. До края на миналия век бракът в Япония е един вид целесъобразен съюз. Тъй като мъжът работи шест дни в седмицата от сутрин до вечер, съпругът и съпругата почти не се виждат. Често се случва двамата да стигнат до развод едва след като мъжът се пенсионира - чак тогава имат време и възможност да разберат, че всъщност изобщо не си подхождат.

При бракове между японка и чужденец първият сериозен проблем е заплатата: японските жени са свикнали да разполагат с цялата заплата на съпруга си, да контролират банковата му сметка и да му отпускат джобни пари. Този детайл от японската култура е с опасен потенциал - разприте са неизбежни.