Коментар от Ясен Бояджиев:

„Какво става?“, „Възможно ли е?“, „Наистина ли се случва?“, „Докъде може да стигне всичко това?“. Напоследък непрекъснато чувам подобни въпроси от хора, които са много изненадани и уплашени от шоуто на новия главен прокурор. Да, макар и да е леко оперетно и очевидно подражателско, то наистина изглежда страшно. Но вече нямаме право да се правим на изненадани и да храним илюзията, че живеем в (що-годе) правова и демократична държава. Защото многократно бяхме предупредени. Просто някои досега не са внимавали достатъчно. Или не им се е вярвало. Далеч преди да поеме поста, бъдещият главен прокурор ясно показа как разбира и прилага правото и как се отнася към правата и конституционните ценности (като разделението на властите например). Сега просто се потвърждава отдавна поставената диагноза.

Всичко може да се очаква

Още тогава бе очевиден и отговорът на въпроса докъде може да стигне всичко това. Сега, в светлината на последните събития, перспективата просто се проясни още повече. Когато конституцията може да се разтяга като дъвка, а законите да се прескачат като локви по пътя (както в случая с атаката срещу президента и с публикуваните СРС-та, но не само), когато езикът на правото е подменен от популистки речи и политически квалификации, когато някой се изживява като първа и последна инстанция на справедливостта и законността и раздава правосъдие по телевизията, когато една практически неограничена и безконтролна власт явно е лишена от каквито и да било вътрешни задръжки, тогава отговорът е само един: може да се очаква всичко, възможностите са безпределни.

Така логично стигаме до въпроса: кой ще е следващият? Отговорът гласи, че всеки е потенциално заплашен да попадне в този списък. И не е задължително да е извършил нещо противозаконно, за да получи „роля“ в шоуто. Зачитат се и други „заслуги“. Ето кои са най-застрашените категории.

Да се готвят:

Първата група е очевидна, защото вече даде „свидна“ жертва - „олигарсите“. Вече имаше и намеци (драматургичен похват по Чехов и Станиславски): „Имах обаждане в кабинета, покана от, как се казваше, Златев мисля, че беше". В повечето случаи тези хора си знаят защо  и са подготвени. След като ги е създала и закриляла години наред, държавата внезапно ги погва (нещо като „освежаване“ на олигархията по путински маниер). Но в тази категория могат да се озоват и бизнесмени, които не са влизали в конфликт със закона. Може просто някой да е хвърлил око на бизнеса им. Или пък да не са проявили достатъчно „кооперативност“.

В следващата категория влизат всички с влияние в политиката, медиите и обществения живот (щом дори и за президента може, какво остава за останалите), които си позволяват публично да изразяват несъгласие, да критикуват или просто да не харесват управлението, ставащото в държавата и самия главен прокурор. Много такива бяха „качени на шейната“ и пуснати по нанадолнището.

На трето място е т.нар. парламентарна опозиция (нямам предвид ДПС, естествено), която неслучайно старателно се прави, че я няма, а понякога дори и подкрепя. Мнозина нейни представители вероятно имат от какво да се притесняват. Но и да нямат, скатаването не гарантира спокойствие.

В следващата група попадат „своите“ във властта. За тях гаранции също няма. Един министър вече беше хвърлен на лъвовете за успокоение на народните маси (тъжен урок за коалиционни партньори и всякакъв друг обслужващ персонал). Премиерът нареди на останалите да не се месят и да не коментират, но това няма да ги спаси, ако някоя целесъобразност го наложи.

И накрая - съвсем не са изключени и онези, които иззад кулисите дърпат конците, издигат, назначават, спускат поръчки и си мислят, че контролират нещата. Те също не бива да се смятат за неуязвими и недосегаеми. Допускам, че някои от тях си дават сметка за това и вече също са озадачени от ставащото.

"Обикновените хора"

„Срещам се с обикновени хора. Това е моята среда. Аз съм обикновен човек и се срещам с обикновените хора и ме интересуват проблемите на хората. Работата на прокуратурата е да решава проблемите на обикновените хора“, казва главният прокурор.

Не знам дали някой му вярва, но със сигурност има хора, които докато гледат шоуто, доволно потриват ръце: „Така им се пада на тези". Много се лъжат обаче всички, които си мислят, че въпросът „кой ще е следващият“ не ги засяга, че става дума просто за злорадо „гледане на сеир“. Многократно в историята тази грешка е струвала скъпо на аплодиращите народни маси.