Двете събития могат да се възприемат и като повод за укрепване на националното самочувствие. От една страна България бързо наваксва изоставането си - добра или лоша, булевардната преса все пак е присъща за развития свят. От друга страна, както се видя, и „там” стават големи безобразия.

Преди да прокарваме успокояващи паралели обаче, нека се запитаме: възможно ли е в България да се случи нещо подобно на историята със закриването на един от най-старите и многотиражни британски вестници? За да си отговорим, да започнем от несъмнените прилики в медийната действителност на двете страни.

Клюки за 40 стотинки

И двата нови български вестника без притеснения от конкуренцията атакуват една и съща пазарна ниша и едни и същи читатели – онези, които не придирят много-много, щом цената е само 40 стотинки и има телевизионната програма. Това е печеливш модел, на който се залага и тук, и там.

В търговско отношение моделът включва ниска цена, висок тираж и ръчна продажба. По отношение на съдържанието обединяващи са съмнителният вкус и самоцелната повърхностна сензационност, предназначени за относително по-ниско платежоспособна, по-необразована и непретенциозна публика. Общото е и в безпардонното навлизане в частния живот, неангажираното отношение към етичните стандарти и двустранната обвързаност с политиците на власт, което си личи особено добре по избори.

Вестници с "верни истории" - като "кренвирши с месо"

Тук някъде започват разликите. Първата се отнася до самите вестници. Добър пример за нея е безсрамната лекота, с която още в деня на последните избори у нас голяма част от вестниците направиха обратен завой и размениха обектите на очернянето и обожествяването.

Британският медиен пейзаж се определя не толкова от "News of the World" и събратята му, колкото от многото, известни и уважавани в цял свят образци на качествената журналистика. Качествените издания в България се броят на пръсти и в повечето случаи едва кретат. Останалите си приличат, при това не само по таблоидния формат на книжното тяло.

Сигурно помните рекламата на „кренвирши с месо”. Също като в нея, рекламирайки се обилно, един от новоизлязлите вестници обещава „верни истории”. По дефиниция в един вестник всички истории би трябвало да са верни. Българската действителност обаче е далеч от дефинициите, както при кренвиршите, така и при вестниците. Голяма част от тях по-често демонстрират зависимост от политици, тъмни капитали и корпоративни интереси, отколкото привързаност към истината и отговорност пред читателите си. За което обаче са виновни и самите читатели.

Без дъно за моралното падение

Така стигаме до втората голяма разлика и до основната поука от историята с британския таблоид. Собствениците му го закриха не заради внезапен порив на висок морал, а защото само за ден ги напуснаха рекламодателите и защото гневът на читателите заплашваше да се пренесе и върху останалите им издания. Рекламодателите напуснаха, защото читателският бойкот заплашваше да се пренесе и върху техните стоки. Политиците, макар и неохотно, се намесиха, защото с основание гневът се насочи и към тях.

В крайна сметка вестникът бе закрит не от издателя си, а от публиката. За нея очевидно има осъзната граница, чието прекрачване, при цялото си многообразие, тя не е готова да допусне и решително наказва.

В България моралната търпимост на мнозинството изглежда по-скоро безгранична, а каквито и да било единни, мотивирани от морални съображения действия изглеждат невъзможни.

Затова няма дъно за моралното падение. Таблоидната култура доминира /не само/ медийната ни действителност, а историята със закрития британски таблоид тук няма как да се случи.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев