Представените човешки истории са свързани с неправди и преследвания - машинописните свидетелства за това могат да се прочетат на покритата със зелено сукно маса, стояла някога в Централния комитет на Комунистическата партия. Днес масата се намира в белградския музей за югославска история, в новооткритата изложба "Югославия от началото до края".

Това е първият път, в който музейни дейци и историци от държавите, съставлявали някога Югославия, се опитват да отправят съвместен критичен поглед към историята - 20 години след разпада на Югославия. Изложбата разказва не само за несправедливостите, но и за мечтите и постиженията на страната, която въпреки многобройните си вродени недостатъци оцелява в продължение на цели 70 години.

Възможно ли е обединението?

"Отскоро идеята да обединим народите - сърби с хървати, хървати със сърби - намира широк отзвук в културния ни живот", разказва хърватският филолог Ватрослав Ягич. И това наистина е така, особено що се отнася до хората на изкуството в Загреб, Белград, Любляна и Сараево. Но нито управлявалите до Втората световна война югославски крале, нито несъмнено способният държавник Тито са успявали да наложат господството си необезпокоявани. Изложбата представя епизоди от систематичния гнет - като например прочутия остров-лагер Голи Оток или репресиите срещу стотиците селяни, които през 1950 се противопоставили на одържавяването на земите.

Същевременно до края на 60-те години Югославия значително повишава жизнения стандарт на населението и индустриализира голяма част от аграрните земи. Включените в изложбата телевизионни репортажи припомнят за масовото активно строителство на жп-линии и за всенародната солидарност след тежкото земетресение в Черна гора през април 1979.

Югославските стоки се ползват с успех в чужбина, но това само прикрива факта, че от началото на 70-те години икономиката се крепи само благодарение на кредити от Запада. Това положение се задържа по-дълго време, тъй като със своя лавиращ между Изтока и Запада курс Тито успява да придаде на Югославия много повече политическа тежест, отколкото страната има в действителност.

Много е показано, но и много е спестено

Не липсват, естествено, и реликви на Тито: подарената му от Сталин сабя, покрита със скъпоценни камъни; снимки от посещенията на държавни и правителствени ръководители в Белград; почетен медал от американското Министерство на търговията. "Югославия от началото до края" спестява най-болезнените исторически периоди - като например смъртоносните битки по време на Втората световна война, когато загиват един милион югославяни. Обикновен епилог представлява и все още болезнената глава от югославската история, включваща войните и военните престъпления при разпада. Загиналите 140 000 души и почти четирите милиона бежанци се споменават съвсем накратко - остават без лице и история в изложбата.

Пропуските определено не са случайни. "Искахме да покажем времето, в което Югославия е била наистина единна страна", казва загребският историк Хървойе Класич, автор на концепцията за изложбата. Белградската историчка Ивана Добривоевич допълва: "Една изложба не създава нови познания, а отразява достиженията на изследванията".

АГ, ЗЦ, ДПА, Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов