Почти целият национален парк "Пирин" минава под закрилата на ЮНЕСКО. От миналата седмица още 12 000 хектара високопланинска зона, с богато биоразнообразие и запазен ландшафт, са световно природно наследство. С добавената нова площ територията на защитения парк става 36 000 хектара и на практика обхваща цялата планина Пирин без две зони за ски. Национален парк “Пирин” е в списъка на ЮНЕСКО от 1983.

Българската система от паркове и резервати е сред най-старите в Европа (от 1931 г.), но страната е на предпоследно място по дял на защитени зони - едва 5 %. Затова пък е с най-много наказателни процедури в ЕС за унищожаване на биоразнообразието - 12. За сравнение наказателните процедури във всичките нови членки на ЕС са общо четири.

ЮНЕСКО спасява Пирин

ЮНЕСКО спасява от ново ужилване българската природа, казва експертът Тома Белев, председател на българската Асоциация на природните паркове. Но навикът да се съхранява, а не да се съсипва природа, е загубен, смята той. Експертът дава конкретен пример с бюджета на най-стария парк на Балканите - Витоша. Към 50 хиляди лева е държавното годишно финансиране за парка. А на Витоша има повече растителни и животински видове, отколкото в цяла Холандия.

Няма развита икономика в света, която да не се стреми към по-висок дял на опазваните територии, казва Тома Белев. Той уточнява, че правилото е: колкото по-развита икономика, толкова повече природа. В световен мащаб средният процент на съхранявана природа е 12 на сто. Средно за Европа процентът на опазваните райони, включително и за европейската част на Русия, е 17%.

Всичките страни-членки на Г-20 са обявили 10 на сто от териториите си за защитени. Лидер е Германия с 57 на сто защитени площи, а Япония е с 30 на сто. Дори и новите икономики като Китай и Бразилия, където се предполага, че икономическият растеж е над всичко, природата не е пренебрегната. Защитените зони са с 2-3 пъти по-голям дял от този в България.

Гигантоманията - най-големият удар

Според Тома Белев парковете и резерватите в България са пострадали най-сериозно от строителния бум. Според експерта най-драстичните примери са застрояването на националния парк Пирин със ски зона Банско, опитът за закриване на природния парк Странджа през 2006 г., както и съдебното решение, което заличи защитената местност Камчийски пясъци на брега на Черно море.

От Асоциацията на парковете припомнят и взривяването на Витоша. Частният проект, унищожил част от каменните реки, известни като "морените", предвижда почти осемкратно разширяване на площта на съществуващите ски писти край Алеко. Заплахата от незаконно застрояване не е преминала. Витоша, Пирин, Странджа и Камчийски пясъци са включени и в европейската екологична мрежа Натура 2000.

През последните две години 25 000 000 кв. м. от държавния горски фонд са заменени с имоти на частни и юридически лица, твърдят от Асоциацията на парковете. Примери за неизгодни за държавата замени на гори, са сделките за изграждане на ски курорти в Рила и Родопите. Същото важи и за хотели в горите на Калиакра, Камчийски пясъци, Несебър, Созопол. Асоциацията на парковете изчислява, че сумата на облагодетелстване от незаконна "държавната помощ" чрез заменки на гори надхвърля 1 милиард евро.