С председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер разговаря Александър Андреев:

Господин Юнкер, Вие сте уверен, че България ще се справи добре с европредседателството. На какво се основава тази Ваша увереност?

Юнкер: България е великолепно подготвена, правителството дори създаде специално министерство за европредседателството. Ръководителката на това министерство Лиляна Павлова, както и премиерът Бойко Борисов са отлично подготвени. С участието и на еврокомисарката Мария Габриел, която върши особено добра работа в моята Комисия, България може да спомогне за значителен прогрес на Европа, убеден съм в това. Защото страната изцяло и без уговорки стои зад европейския дневен ред и поставя в центъра на вниманието именно онези теми, които са от особено значение за европейците: най-вече миграцията, дигиталния пазар, европейския отбранителен съюз и европейското бъдеще на държавите от Западните Балкани.

Буквата "Б" символизира не само България, но и Бъдещето. Като председател на Европейския съвет, България ще води важния дебат за бъдещето на Европа. А през 2018 ние ще извършим промени, които ще бъдат важни основи за бъдещето: като се започне със задълбочаването на нашия икономически и валутен съюз, мине се през бъдещото изграждане на нашата система за даване на политическо убежище и се стигне до бъдещия бюджет на ЕС. Като един почтен посредник, България ще играе важна роля във всичко това, намирайки консенсус между държавите-членки.

Европейските медии проследиха старта на българското европредседателство  отчасти доста критично. Непрекъснато се повтарят два негативни суперлатива за България: най-бедната и най-корумпираната страна. Заслужава ли България това отрицателно отношение?

Юнкер: Когато чуя подобни клишета, първо проверявам фактите. А фактите изглеждат другояче, при това – още отпреди да започне българското европредседателство. Миналата година българската икономика отбеляза ръст от 3,9 процента, трудовият пазар се развива положително, а България великолепно държи бюджета си под контрол. Държавният дълг е под 30 процента – много ниско равнище, включително и в сравнение с държави, които вече са въвели еврото. Лично аз много добре познавам България – та нали преди години като министър-председател на Люксембург, по време на люксембургското председателство аз подпечатах приемането ѝ в ЕС. Оттогава насам България постигна огромен напредък, включително и в икономиката.

Освен това България е една от най-проевропейските страни, т.е. налице е силна воля за действие, за да се намерят общи решения. Поради всичко това моите очаквания са много положителни – не само за европредседателството, но и за необходимите действия за борба срещу корупцията. По този въпрос ние работим в тясно взаимодействие с България в рамките на така наречения Механизъм за сътрудничество и наблюдение и много внимателно следим напредъка в борбата срещу корупцията.

София страстно се ангажира с въпроса за сближаването на Западните Балкани с ЕС. Как виждате Вие перспективата на тези страни за приемане в ЕС?

Юнкер: България правилно избра Западните Балкани за един от приоритетите на своето европредседателство. Страните от Западните Балкани заслужават да им се даде перспектива за членство в ЕС. Да, това няма да се случи в рамките на моя мандат, но ние отсега трябва да положим основите, а самите страни трябва да се захванат с необходимите реформи, така че това да може да стане в скоро време. Благодарение на българското правителство вече бяха направени важни крачки в тази посока: срещата на ЕС на високо равнище за Западните Балкани, насрочена от министър-председателя Борисов за 17-ти май в София, е важен крайъгълен камък в това отношение.

България притежава всички необходими предпоставки, за да прехвърли мостове към Западните Балкани, защото познава региона, културата и езиците и защото сама успешно мина през процеса, водещ до приемането в ЕС.

Дали по време на своето европредседателство България може и трябва да поеме извънредна роля в комуникацията между ЕС и Турция?

Юнкер: България може да играе важна роля за едно ново задълбочаване на отношенията. Ние във всички случаи имаме интерес да работим с Турция като с близък партньор. От друга страна самата Турция сякаш се отдалечава, тъй че от нея самата зависи да се сближи отново с Европа. Като неин съсед, България може да използва своята особено близка връзка с Турция, за да се оживи диалогът, тя може да действа като посредник и преводач. Винаги е по-добре да говорим едни с други, отколкото едни за други.