В четвъртък в Абиджан, столицата на Кот д'Ивоар, започва среща между държавните и правителствени ръководители на държавите от ЕС и от Африка. Парещият въпрос е миграцията. Всеки месец хиляди хора се опитват през Средиземно море да се доберат до Европа. ЕС, в сътрудничество с Либия и с африканските страни, от които идват мигрантите, се опитва да затвори този коридор. Кореспондентът на ДВ в Брюксел Макс Хофман разговаря по темата с един шокиран лидер на ЕС – председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.

ДВ: Господен Юнкер, вие говорите за общото между европейците и африканците. А в момента в Либия продават в робство хора, които искат да заминат за Европа. Не трябва ли Европа да предприеме нещо?

Жан-Клод Юнкер: Европа не бива да си затваря очите пред тези огромни проблеми, които всъщност се коренят в миналите столетия. Потресен съм от новините, които пристигат от Африка! Ние познаваме добре либийските проблеми. Либия не е като другите държави. И Европа не бива да си затваря очите пред ежедневната драма на толкова много мъже, жени и деца. На една среща на върха аз вече настоявах да съсредоточим цялото си внимание върху този проблем. Направо сън не ме хваща от мисълта какво се случва с хората в Либия, които желаят единствено да живеят по-добре. Либия се превърна в преизподня за тях.

ДВ: Шокиран ли сте? Всички знаехме, че ситуацията в Либия е много тежка. Шокираха ли обаче Ви мащабите на тази търговия с хора?

Жан-Клод Юнкер: Да, много съм шокиран. Допреди два месеца на подозирах мащабите на този проблем, който стана парещо неотложен. Европа поддържа приемливи отношения с Либия, но въпреки това не бива да мълчим. И няма да мълчим.

ДВ: Това обаче не е ли пряк резултат от затягането на контрола през Средиземно море, при което за хората стана много по-трудно да достигнат до Европа?

Жан-Клод Юнкер: Контролът беше подобрен, защото това се налагаше. В Либия наистина има все по-голям брой мигранти, които не могат да достигнат до Европа през Средиземно море, но това не е оправдание за убийствата, изтезанията и ограбването, на които са подложени хората в едни лагери, които приличат повече на затвори, отколкото на убежища за бежанци.

ДВ: Не трябва ли да се намерят легални пътища за миграция, за да бъде облекчено положението?

Жан-Клод Юнкер: Още от 2014 година аз винаги съм пледирал за легална миграция. Смятам, че без легални пътища за миграция към Европа и вътре в нея, ние сме загубени. Защото, ако не могат да влязат в общоевропейския ни дом през парадния вход, всички тези нещастни хора ще продължат да търсят задни вратички. Затова имаме нужда от легални пътища за миграция - и ЕК вече излезе със съответни предложения. Европа има очевидна нужда от миграция през идните десетилетия. Затова трябва да осигурим законни пътища за тези, които искат и могат да дойдат в Европа.

ДВ: Защо това не функционира? Защо има толкова много съпротива?

Жан-Клод Юнкер: Ние поставихме това изискване пред страните-членки и ще видим как ще реагират. Страните-членки не винаги следват предложенията на Комисията. През 2001 година ЕК предложи система за защита на външните граница на ЕС, която тогава беше отхвърлена от страните-членки. И чак по-късно те сами настояха за въвеждането на тази система. Ето че сега имаме общ контрол върху външните граници.

Трябва да дадем възможност на управляващите в страните-членки да разгърнат своите идеи за това, как смятаме да се справим с големите предизвикателства на нашата епоха. А миграцията е едно голямо предизвикателство в наши дни. Ние не само трябва да се подготвим за бъдещето, ами още вчера трябваше да се подготвим за настоящето.

ДВ: Дали страхът от миграцията и страхът от популистите не убиват здравия разум в страните-членки?

Жан-Клод Юнкер: Популистите се опасни сами по себе си. Но още по-опасно е, когато традиционните, класически партии възприемат техните вредни предложения. Нещо повече, традиционните партии в някои страни-членки вече дори се съревновават с популистите, това е видим феномен. Независимо от всичко ние не бива обаче да се страхуваме от популистите, ние просто трябва да харесвеме тези, които се борят срещу тях.

ДВ: По принцип е така, ама нещо не се получава. Дали пък страхът не запуши устата на здравия човешки разум?

Жан-Клод Юнкер: Съвсем не. Съществуват предложения на ЕК, които имат одобрението и на Европейския парламент. Сега страните-членки трябва да последват пътя на разума.

ДВ: Вие призовавате за повече солидарност с Африка. Солидарност, включително и отвъд парите?

Жан-Клод Юнкер: Тази солидарност трябва да обхване всички сфери на международния живот. Важно е Африка да усети, че Европа не се дистанцира от амбициите на континента. Защото Африка няма тепърва да влиза в нашите учебници по история. Тя винаги е била част и от нашата история. Нищо, че мнозина европейци си затваряха очите за това.