Гледна точка на Елена Никлева:

Всяка година 500 австрийки получават яйцеклетка, дарена от жени от Чехия или Словакия, съобщи австрийският вестник “Ди Пресе”. Дарителките биват възмездявани за “услугата” с около 1 000 евро. Репродуктивният туризъм отдавна е факт, а центровете за изкуствено оплождане в Братислава, Пилзен, Карлови Вари или Прага привличат и други западноевропейки.

Коя е мама?

Нов тласък на дискусията вероятно ще даде решението на Европейския съд за човешки права по жалбата на две австрийски двойки, които смятаха, че забраната за даряване на яйцеклетка в Австрия нарушава човешките им права. Европейският съд обаче препотвърди тази забрана.

В Австрия донорството на яйцеклетка е забранено. Аргументът: защото възниквало така нареченото “раздвояване” на майчинството. Тоест, не е ясно коя е истинската майка - дарилата яйцеклетката или износилата плода. И още една причина: защото се създават условия по-бедни жени да се излагат на процедурата за пари. Точно на това обаче ставаме свидетели в европейското пространство, когато жени от по-бедните страни даряват яйцеклетки на по-богатите.

На даряването на яйцеклетка мнозина гледат само повърхностно и едностранчиво - като на “хуманен” жест към безплодната жена, копнееща за собствено дете. Процедурата обаче не е безвредна за дарителката, защото такива жени обикновено биват стимулирани хормонално да произвеждат повече яйцеклетки. А това може да доведе до кисти, тромбози и емболии. Според медиците една жена не бива да се подлага повече от три пъти на подобна процедура. И докато повечето клиники спазват това правило, има и случаи, когато ламтежът за пари надделява.

Ерзац-майки срещу заплащане

Не по-малко важен, но подценяван тъкмо в Нова Европа, е биоетичният аспект на въпроса: редно ли е една жена да се превръща в ерзац-майка, която произвежда генетичен материал за друга жена, при това срещу заплащане? И какви “белези” оставя тази процедура в душата - мисълта, че някъде расте дете, което е “донякъде” и твое.

Експертите предупреждават, че репродуктивният туризъм нарушава и правата на бъдещото дете: според всички международно-правни конвенции едно дете има правото да знае истината за своя произход, за своите биологични родители. Това е лесно установимо при осиновяванията. Но когато източноевропейки анонимно даряват яйцеклетки за жени от други държави, такова проследяване на идентичността е невъзможно. Детето с “две майки” може да се окаже без майка.

Още с отключването на човешкия геном, с дискусиите около използването на стволови клетки, в Западна Европа започна голям биоетичен дебат за това докъде трябва да се простират научните експерименти, дали човекът следва да бъде използван за “производство” на резервни части, или както казва известният германски философ Юрген Хабермас: дали не става дума за “овеществяване”, “опредметяване” на човешкото същество, за “технизирането” на човешката природа.

Тази дискусия рядко се води в страните от Нова Европа, които са по-бедни и имат по-насъщни теми. В продължение на 45 години в тези държави целият комплекс “човешки права” бе забранен. В резултат и до днес хората в посткомунистическата част на Европа имат по-слабо развито усещане за самоценност, по-слаба е чувствителността им към темата за правата въобще – на пациента, на потребителя, правото на здраве и на здравословен живот.

Хора втора категория?

Така се озоваваме в ситуацията, в която жени от по-бедната част на Европа даряват яйцеклетки на гражданки от по-богатата, а не обратното. Дали това е поредното разделение на Европа на първа и втора категория граждани? За да си отговорим на въпроса, сигурно трябва да се върнем още към Ялтенското разделение и да се запитаме защо източногерманците бягаха през Стената на Запад, а не обратното?

Целият този казус си струва размисъла: докато австрийските двойки, обърнали се към съда, смятат за свое “право” да имат дете посредством чужда яйцеклетка, законодателят и съдът са решили да защитят най-напред дарителката, дори от самата себе си. С други думи, колкото и бедна да е една австрийка, тя никога няма да продава яйцеклетките си на чехкини или полякини.