Японският министър-председател не успя да постигне това, което искаше. Една категорична изборна победа щеше да му осигурила необходимя авторитет за провеждането на набелязаните реформи. Мнозинството избиратели отново отдадоха предпочитанието си на либерално-демократическата партия - въпреки явния напредък на опозиционната демократическа партия. Но на победата й липсва блясък. Изгубени бяха десет мандата и абсолютното мнозинство си остана в сферата на пожеланията. Факторът Коицуми - обаянието, което неконвенционалният премиер упражнява специално върху женската избирателна маса - този път не помогна.

И все пак добралият се до върха на партията преди две и половина години Коицуми ще може сега да се захване по-енергично с разчупването на закостенелите структури на Япония. Просто няма друга алтернатива, тъй като Япония, втората най-голяма икономика в света, трябва да се промени. Ако не успее, това означава да изгуби надпреварата с намиращия се във възход съседен Китай.

След повече от десетилетна стагнация вече е крайно време за дълбоко преустройство на икономиката и политическата система. Проблемите се знаят. Държавният дълг все още възлиза на цели 160 процента от брутния обществен продукт. Банките все още поддържат така наречените "вонящи кредити", спъващи бъдещите инвестиции. Освен това запъва приватизирането на непродуктивните монополни предприятия. Към това се добавят опасенията на гражданите, свързани най-вече с безработицата и пенсиите, които ги карат да си държат парите, вместо да ги харчат. Това намалява покупателната способност и така се стига до дефлация. Коицуми трябва да действа без никакво бавене, още повече, че опозицията също е готова да се захване с тези проблеми.

Главният проблем на Коицуми обаче са вътрешнопартийните му врагове. Така наречената "бетонна фракция" в либерално-демократическата партия допусна затъването на десет гигантски конюнктурни програми в безсмислени инфраструктурни проекти. Клиентелизмът и корупцията са главният белег на тази фракция. Няма съмнение, че тази група и занапред ще продължи да саботира усилията на министър-председателя.

"Който иска да реформира Япония, трябва да реформира първо либерално-демократическата партия" - това мото на Коицуми важи и обратно: ако той се провали, неговата партия също ще се провали, като формация принадлежаща на миналото. Хубавото е, че за пръв път от десетилетия е налице сериозна алтернатива: това е консервативната демократическа партия, също реформистки настроени, пълна с млади политици и без никакъв помен от корупция.