Онова, което звучи като мощна косачка за трева, всъщност е превозно средство - Кейджидоша - станало типично за Япония в последните години. Почти една трета от всички продадени автомобили през 2008 година са били от този сорт. Осаму Ито - шеф на отдела за връзки с обществеността на обединението на производителите на малките автомобили в Япония казва, че първоначалната причина да бъде разработен този тип автомобил е било желанието да се създаде кола за обикновения народ. Първият екземпляр се е появил през 60-те години - с марка Шоуа. Онова, което в Германия беше "костенурката " на Фолксваген, в Япония е Кейджидоша. Джидоша - на японски означава автомобил, а кей - лек. Осаму Ито разяснява параметрите на автомобила:

"Максимална дължина - 3,4 метра, широчина - не повече от 1,48 метра и височина - най-много 2 метра. А обемът на двигателя не бива да надвишава 660 кубически сантиметра. "

Икономически предимства

Сузуки, Мазда, Нисан, Хонда, както и дъщерните фирми на Тойота - Дайхацу и Хино - всички те произвеждат Кейджидоша. Чуждестранни производители няма, освен ако не броим една специална версия на Смарт. Пазарът на най-малките автомобили е считан за труден и силно изолиран. Икономическите предимства на "мъничетата" обаче са съвсем ясни, особено във времената на криза - цената им е между 5500 и 12 000 евро, поддръжката им е значително по-изгодна, отколкото на други автомобили, а и разходът на бензин е скромен. На всичко отгоре Япония отпуска данъчни облекчения за притежателите на подобни малки возила.

Междувременно близо 50% от японските домакинства притежават малогабаритните автомобили, често пъти като второ превозно средство, а в селските региони и като основно. Защото Японските мини-автомобили ги има и във вариант с предно предаване, както и като пикапи, които могат да пренасят до 350 килограма товари. В страна като Япония, която има ограничения на скоростта по пътищата и тесни улици, тези предимства не са за подценяване.