Квинтесенцията на плановата икономика. В НРБ нямаше разнообразие на продуктите. Един препарат за миене на съдове стига, никому не трябват повече, казва си планът. Грозна бутилка, много химия, никакви предупреждения за евентуални опасности и за вредни съставки. Но пък думата "веро" влезе с фанфари в езика. И днес, когато марките са много, хората пак казват на всички "веро".

И телевизията (като верото) беше една. В началото дори се излъчваше само през ден, по няколко часа. После в петък пускаха руска телевизия - без превод. Ако щеш. Първият български телевизор "Опера" обикновено беше увенчан с плетено мильо и кокетна, двукрила антена. Продаваха се и увеличителни стъкла, които допълнително "боядисваха" черно-белия образ на три равнища: червено, зелено, синьо.

И легендарните лимонови резанки бяха силно боядисани: в жълто и оранжево. Забравиш ли кутията на слънце, после намираш вътре едно жълто-оранжево желе с доста извънземен вид. Този соц-деликатес напомня на прочутите желирани мечета "Харибо": желатин, захар, оцветител. Радост за децата! Не ми се мисли обаче колко вредни са били за зъбите. Неслучайно зъбите на тогавашните деца бяха лоши.

Още един култов продукт на плановата икономика: много калории с вкус на сладък картон. За децата определено не беше особено здравословно да закусват точно по този начин. Е, и днес е същото, само дето "Mars" и "Twix" са доста по-вкусни. А загадъчното определение "тунквани бисквити" придаваше допълнителен ореол на раираните барчета. Тунквани бисквити - тункван социализъм - тунквана НРБ.

В НРБ сиренето беше само един вид, киселото мляко също, верото така и така. Но цигари се предлагаха в голямо разнообразие. По някое време се появиха дори вносни. Населението яко димеше главно с родното производство: "Слънце" или "Арда" без филтър, по-засуканите "БТ" и "Стюардеса". А в цигарените фабрики раздаваха "Тютюнопроизводител" - люти и опасни! Предупреждения по кутиите нямаше.

Особено изискано беше цигарите да се наредят в пирографирана кутия с народни мотиви. Редом с нея на секцията се мъдреха мускалче с розово масло (също пирографирано), метално бърдуче с изпълнител на народния танц "ръченица" и керамичен цървул-пепелник. По-късно на тяхно място навлязоха Айфеловата кула и венецианската гондола.

На секцията задължително присъстваха и тези три книги. Как да обзаведем дома си (когато няма нито "Икеа", нито нещо подобно)? Какво да сготвим (когато магазините са празни)? И как да се размножаваме с удоволствие (когато властта срамежливо мълчи за секса)? Всъщност, идеалният гражданин на НРБ не биваше да се интересува практически нито от бит, нито от кулинария, нито от секс. Само на книга.

Идеалният гражданин на НРБ не биваше да затъва в еснафщина. От друга страна властта го искаше "хигиенизиран" и "образцов". Така естествената еснафска надпревара чие дворче е най-красиво беше облечена в одеждата на социалистическото съревнование. Съседи, завиждайте! Моят дом е хигиенизиран (каквото и да значи това).

Представяте ли си вестник от 4 страници, който струва 6 ст. и не публикува реклами? Органът на властта беше важен култов предмет, с него шеги нямаше. Населението не познаваше артикула "тоалетна хартия" и я заместваше с вестник, но не и с "Работническо дело" - че ДС дебнеше да не поругаеш органа. Името беше върхът на абсурда: "работническо" отдавна нямаше, а думите изцяло бяха подменили делата.

Кориците бяха грапави, хартията лоша, а на всичкото отгоре трябваше и да бъдат подвързвани. Всъщност, по-добре, защото иначе на корицата се мъдреха я Георги Димитров, я Ленин, я Шипка. Всяко дете би се радвало я на кученце, я на палячо или велосипед, но вместо тях - намръщени чичковци и исторически паметници. И надпис "тетрадка" - да не би някой да сбърка и да си помисли, че е синхрофазотрон.

И нея административният НРБ-гений я беше надписал: "спестовна каса". Голяма, грозна, тежка и с ключ - за разлика от порцелановите детски касички-прасенца, които са симпатични и накрая ритуално се строшават. Често пъти някой закъсал за пари родител "източваше" детската касичка, но това нищо не е в сравнение с модерните времена, когато незакъсали бели якички източват истински, големи банки.

Парите в НРБ хем бяха пари, хем не съвсем. От тях имаше по-пари, които се казваха "долари". Българските пари с гордо лъвско име обикновено се държаха не в банката, а под дюшека или в кутия за захар. Бабите пазеха стотина лева за "умирачка" (т.е. за погребение) в гардероба под сватбената воалетка, а дядовците даваха по някое смачкано левче на сурвакарите.

"Три в едно" не е кафе с мляко и захар, а съоръжението "котелки". С него от ведомствения стол у дома се носеше храна: първо, второ и трето. Всяко блюдо в отделна тенджерка. Мама се трудеше и не можеше да готви, пък и магазините често бяха празни. Не че "столовата храна" беше особено вкусна, но спомагаше за възстановяване на производствените сили на социалистическия човек. Десерт: малеби.

Най-евтиният предмет в НРБ беше бонбонът "лукче", който дълго време струваше само 1 ст. и продавачките често връщаха лукчета, когато нямаха дребни. Лукчето беше сладко и люто, а тийнейджърите прикриваха с негова помощ цигарения си дъх. Обвивки от лукчета ("книжки", както им казваха често) се търкаляха къде ли не: в кината, по тротоарите, в училищния двор. Редом с люспите от любимите семки.

Снимките в тази фотогалерия са от "Инвентарна книга на социализма" с автори Яна Генова и Георги Господинов, издателство Прозорец, София, 2006. Фотографии: Цветелина Ангелова; оформление: Яна Левиева. Благодарим за любезното съдействие на авторите! Коментарите към снимките са просто ироничен щрих към историята на НРБ. Добре дошли са всякакви други мнения!

"Ретро-музеят" във Варна е събрал стотици абсурдни табелки от годините на НРБ. Те онагледяват наивния опит да се създаде "нов човек", стартирал в СССР и по-късно провалил се в цяла Източна Европа. Табелките, които понякога преследват несъмнено правилни цели, фокусират пропагандния си патос най-вече върху труда, хигиената и безопасността.

В държавите на "работниците и селяните" властваше убеждението, че "хората на труда" са единствената движеща сила на обществото. Готвачката ще може да управлява държавата, гласеше един от централните постулати на комунизма. Обаче готвачката не само не можеше да управлява държавата, но дори се отучи да готви.

Разбира се, прекрасно е да помогнеш на другаря си. Само че на работното място при социализма другарят изоставаше не толкова поради немощ, колкото поради нежелание. "Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя" - тази максима много точно обяснява защо трудещите се не желаеха да се трудят.

Съветската система, която в началото имаше възвишени цели, постепенно се сведе до една примитивна дихотомия: да се трудим до изнемога и да се пазим от външните врагове, които непрекъснато ни дебнат. Параноята на властта в Източния блок по време на Студената война се просмука в кръвоносната система на цялото общество.

Още в детската градина социалистическото дете научаваше, че империализмът иска да му вземе малебито от алуминиевата паничка на обяд. Индоктринацията в страните от Съветския блок започваше още в най-ранна възраст, а табелки като тази можеха да се видят не само в ОФ-клубовете, но дори край футболното игрище.

В годините на НРБ социализмът премести милиони хора от селата в града, от полето - във фабриките. Довчерашният селянин не беше виждал машина и, разбира се, трябваше да бъде предупреден за опасностите. В ограмотяването на новопокръстените пролетарии се включваха и литераторите. Тази табелка е класически пример.

Къде ли е била занитена тази табелка? И колко ли неопитни работници са били премазани от "вдигнати товари", за да се пусне в серийно производство този предупредителен текст?

И за тази табелка днешният човек дълго ще се чуди: къде е висяла? "Широкопола шапка" асоциативно ни насочва най-напред я към Мексико, я към Дивия Запад. С повече въображение човек ще се сети и за шантавите дамски шапки край английските хиподруми. Всъщност обаче навярно пак става дума за трудова безопасност: металурзите носеха широкополи шапки срещу опасните пръски.

В "Ретро-музея" във Варна висят десетки табелки, предупреждаващи за опасността от пожар. Дали в ранните години на НРБ наистина е имало толкова много пожари? Навярно да. Това е една от обратните страни на ускорената урбанизация: довчерашният селянин още не може да свикне с комплексния градски свят и с многобройните нови опасности. А литературните труженици отново се включват в ограмотяването му.

Пак същият този довчерашен селянин, който трябваше да стане "новият социалистически човек", имаше доста враждебно отношение към хигиената. Социалните инженери на комунистическия проект съвсем правилно се опитваха да му набият в главата, че трябва да се позамива от време на време. В интерес на истината, борбата за повече хигиена дългосрочно даде добри резултати.

Хората, които не помнят първите десетилетия на НРБ, навярно никога през живота си не са били в градска баня. Някои от тези сгради бяха дори красиви (Централната баня в София например), но вътре беше лепкаво и лигаво, миришеше на кир и мръсни тела. Клиентите разнасяха подгизнали билетчета за баня и алуминиеви тасове, а задължителните налъми бяха пропити от влага и мръсотия.

Главно действащо лице в НРБ-ейската градска баня беше Негово величество телякът. За по-младите: това са хора, които с помощта на примитивно парче плат, наречено "кисе", смъкват пластовете мръсотия от тялото на довчерашния селянин и новоизлюпен градски пролетарий. И от тялото на неговата другарка, на неговите деца-другарчета, внуци-другарчета и т.н.

Дали тази табелка е автентична или измислена? Хигиеничният патос звучи познато, но в кое ли затворено помещение властта е можела да се обърне по такъв откровен начин към комсомолките? И защо само към комсомолките - нима комсомолците са били пощадени от въпросните насекоми?

Този извод сякаш изскача от всяка табелка: властта има горещото желание чрез думите да убеди хората, да ги превъзпита, да ги насочи към "светлото бъдеще". Това желание сигурно е дало някакви резултати, но днес въпросните табелки изглеждат само смешни и нелепи. От друга страна: в сравнение с глупостите, които в милионен тираж се въртят из социалните мрежи, соц-табелките изглеждат направо гениални.

Особено конфузно е, когато "учителят" се окаже неграмотен. Много табелки в "Ретро-музея" във Варна бъкат от правописни и граматически грешки. И понеже стана дума за интернет: днес същото е и там. Най-голям смях пада, когато убедени "патриоти" и националисти дават воля на чувствата си във възгласи, пълни с граматически грешки. Изводът: първо научете родния си език, преди да давате акъл на другите!

По улиците на българските градове крачат вече поне трето поколение граждани. Но родовата памет за къра е твърде силна. Така че хората все още плюят по тротоара, хвърлят опаковки и фасове от прозореца на скъпия си западен автомобил и дори изсипват боклука си от балкона на панелния блок. На къра, на полето това не е проблем, в града обаче... Е, поне по пода вече не плюят.

Автентичността на тази табелка също е съмнителна. Текстът ѝ е буквален цитат от романа "Златният телец" на гениалните диагностици на комунистическия експеримент - съветските писатели Иля Илф и Евгений Петров. Днешните пазарно-стопански потребители едва ли ще схванат защо за едни има бира, а за други - не. Нека прочетат романа - и ще разберат. А дотогава - наздраве!