Инсулинът спасява живота на милиони. Той е изолиран от канадските учени Фредерик Грант Бантинг и Чарлс Бест точно преди 100 години, на 27-и юли 1921-а. Извличат го от панкреаса на куче, а две години по-късно получават за откритието си Нобелова награда.

Днес милиони хора страдат от диабет, но болестта вече изобщо не е толкова опасна, колкото преди век. "За диабета от тип 1 лечение не е имало, за много пациенти той е бил равнозначен на смъртна присъда", обяснява д-р Терезия Сарабхай от Германския център по диабетология в Дюселдорф. Тя припомня, че преди откриването на инсулина пациентите с диабет тип 1 живеели не повече от две години. Трябвало да спазват строга диета и често умирали от недохранване. Тогава вече се е знаело, че болестта има нещо общо с панкреаса - но нищо повече.

Една от най-важните задачи на панкреаса е да произвежда храносмилателни ензими, които се насочват към дванайсетопръстника и там дообработват полусмляната храна. Панкреасът отговаря обаче и за определени хормони като инсулин и глюкагон, които регулират кръвната захар. При диабета собственото производство на инсулин е нарушено.

При здравите хора инсулинът контролира равнището на кръвната захар, при болните обаче този контрол не функционира пълноценно. Поради това равнището на кръвната захар се повишава.

Стремителен напредък през годините

Първият инсулин, извлечен от медиците и инжектиран на техните пациенти, представлявал гъста кафеникава слуз. Първият човек, спасен чрез инжекции с инсулин, е 13-годишният Ленард Томпсън, когото лекарите лекували с новия препарат през 1922-а година.

Те установили, че броени дни след началото на терапията в урината на момчето вече нямало захар и ацетон, които са признаци на диабет. Окуражен от този успех, Сенатът на Университета в Торонто веднага създал комитет за промишленото производство на инсулин.

Първоначално инсулинът се добивал от панкреаса на говеда и свине. А първият химически синтезиран инсулин се появява през 1946-а година. Той действа по-бавно, но затова пък дълготрайно. Поради това учените най-напред трябва да уцелят правилната дозировка. "При този инсулин е гарантирано 24-часово действие, но в определен момент пациентът трябва да поеме определено количество въглехидрати, за да оптимизира инсулиновото равнище. До 80-те години на миналия век пациентите трябваше много стриктно да спазват тази процедура", обяснява д-р Сарабхай.

От дебелата спринцовка през сензорите и алгоритмите до изкуствения панкреас

През 1982-а година учените успяват да създадат човешки инсулин с помощта на генетично променени бактерии. Този инсулин е стопроцентов заместител на човешкия хормон. А от 1996-а година на пазара вече има и изкуствен инсулин, който действа по-бързо от човешкия. В края на миналото хилядолетие бяха разработени и първите бързодействащи инсулини, и аналози на инсулина. Общото за всички тях е, че трябва да се приемат редовно и подкожно.

В течение на годините и методите за впръскване на инсулина много се промениха. Дебелата спринцовка със стъклен корпус вече отдавна я няма - инсулинът вече може да се приема и като спрей за нос. Появиха се и така наречените спринцовки тип молив: "Те са съвсем тънички и дискретни. Стерилни са и без никаква болка въвеждат инсулина под кожата, като действието на препарата може да продължи цели 36 часа".

Учените търсят и други пътища, за облекчат още повече живота на диабетиците. Разработено е например устройство, което се носи на ръката и мери равнището на кръвната захар. С помощта на технологията Bluetooth то информира пациента за стойностите. Или пък един нов вид инсулин, който след инжектирането започва да действа едва тогава, когато организмът се нуждае от него. Диабетолозите очакват, че в бъдеще терапията на диабета все повече ще се обвързва със сензори и алгоритми, които ще освободят пациента от вечната мисъл за болестта и сами ще поемат процедурите. Тоест - ще има автоматично регулиране на кръвната захар и на необходимите количества инсулин.

Учените отдавна работят и над друг терапевтичен проект: създаването на изкуствен панкреас, който ще може да помогне на пациентите с диабет тип 1. Този изкуствен панкреас представлява малка помпичка, която се залепва на коремаа. Тя е свързана с малка медицинска игла, която всъщност впръсква инсулина.

Днес диабетиците могат дори да отбележат спортни рекорди

Страдащите от диабет в продължение на десетилетия са принудени да се съобразяват със своята болест. "Какво да ям? Колко да ям?", така описва всекидневната им дилема д-р Сарабхай. Тя разказва, че днес вече има специални курсове, които дават разяснения на диабетиците по всички тези въпроси и ги учат как сами да контролират кръвната си захар.

Благодарение на всички тези нови възможностите днес диабетиците са значително по-независими, отколкото преди. Хора с диабет дори успяха да се доберат до върхови спортни постижения. Въпреки това има професии, които са истинско табу за диабетиците. Ако страдате от тази болест, няма да можете да пилотирате самолет или да гасите пожари като професионален огнеборец. Просто защото рискът от внезапно снижаване на кръвната захар, въпреки всички медикаменти, все още съществува.

Вижте и това видео на ДВ: