Коментар от Барбара Везел:

Да плачем ли или да си скубем косите, в депресия ли да изпаднем или в пристъп на гняв? Гръцкият премиер Ципрас и неговият отбор от аматьори, наречен „правителство”, успяха само за три месеца да смачкат крехкото цвете на икономическото съживяване под цяла лавина от несигурност, противоречия и хаотични движения. Еврокомисията вече свали до половин процент прогнозата си за стопанския ръст на Гърция, а при това положение просто няма повече какво да умуваме за изразходването на очаквания бюджетен излишък, с който Ципрас съвсем наскоро се похвали пред канцлерката Ангела Меркел. Излишък просто няма. А ако продължава така, Гърция скоро ще изпадне в нова рецесия и ще затъне в още по-големи дългове.

Гърция съвсем скоро ще фалира

От няколко дни гръцките пратеници отново обикалят света. Финансовият министър Янис Варуфакис има срещи в Париж и Брюксел и явно се надява да вбие клин между МВФ и европейците. Алексис Ципрас за пореден път звъни по телефона на Ангела Меркел, а цяла една делегация води преговори с Европейската централна банка за евентуално разширяване на спешните помощи за гръцки банки. Гръцкото правителство очевидно е затънало до гуша. Но Ангела Меркел не може да каже на гръцкия премиер нищо повече от онова, което вече му каза неговият заклет враг, германският финансов министър Волфганг Шойбле: Гърция е длъжна да изпълни договореностите, да предложи и да осъществи смислени реформи – чак тогава могат отново да потекат свежи пари.

С изнудване не става!

Не го ли схванаха най-сетне? Нито Берлин, нито другите държави от еврогрупата ще се поддадат на гръцкия шантаж. Извънредни условия и подаръци няма да има. А Гърция няма право да претендира за държавно финансиране от еврозоната. Който търси помощ, трябва да покаже, че върши нещо за съживяване на икономиката си. Тъкмо тук се натъкваме и на най-голямото разочарование.

Защото щеше да бъде прекрасно, ако тъкмо едно ляво правителство ни беше доказало, че има нови и свежи идеи за възраждането на малката гръцка икономика. Екотуризъм, авангардна роля в областта на слънчевата енергия, ново природосъобразно селско стопанство – климатичните дадености в Гърция отварят простор за какви ли не творчески идеи. Вместо това обаче ни се предлага някакъв "белобрад" социализъм с държавни субсидии и непроизводителна публична сфера, който навремето обрече ГДР и другите соцдържави на окончателен крах.

Варуфакис продължава да си играе

Нека не премълчаваме и въпроса за действащите лица. В Брюксел всички се зарадваха, когато на мястото на финансовия министър беше изпратен нов преговарящ. Защото Янис Варуфакис от самото начало се държеше като икономическа звезда, изнасяше пред колегите си стопански сказки за начинаещи и непрекъснато ги дразнеше със суетата и непредвидимостта си. Бързо обаче дойде лошата новина: Варуфакис се завръща и ще участва още на следващата среща на еврогрупата. Този човек е хазартен играч, които направо подлудява колегите си с непрестанни промени в позициите си. Ето, току-що отново заяви, че Гърция можела да се оправи и без нови кредити.

Направи го точно в момента, когато правителственият говорител в Атина обяви, че няма пари, когато Ципрас водеше разговори с Меркел, а гръцкият вицепремиер тръгна отново на просия в Европейската централна банка. То така си беше и преди: в рамките на един-единствен ден министрите от различните партийни крила в Гърция влизаха в противоречие едни с други и с премиера Ципрас, а на всичкото отгоре в същото време се опитваха на вбият клин между различните си кредитори. И в крайна сметка вече никой не можеше да му хване края. Така и до ден-днешен не е ясно дали Ципрас изобщо държи юздите на традиционните марксисти, на троцкистите и на пишман-екстремистите от „Сириза”.

Време е циркът да приключи

Забавата е голяма, когато човек го гледа отстрани. Весели истории можете да прочетете в медиите. Например за това как Янис Варуфакис обикалял самотен по мостовете на Рига, където имаше среща на финансовите министри, вместо да иде на официалната вечеря – понеже колегите му ясно заявили, че им е дошло до гуша от неговите номера. За самата Гърция обаче цялата тази многоактна пиеса може да завърши като същинска трагедия. Защото мнозинството гърци все още искат да останат в еврозоната – и в същото време подкрепят „Сириза”.

Гражданите явно не са схванали, че не може и едното, и другото. Че като свалиш едно правителство, не се освобождаваш автоматически от старите дългове. И че трябва така да реформират икономиката си, че да могат да живеят със собствени ресурси. И още нещо. Нека гърците престанат да сочат с пръст различни „виновници” и да си припомнят, че криви за всичко са цяла серия безотговорни гръцки правителства. Към тази серия, впрочем, вече се присъедини и Алексис Ципрас. Тъй или инак, на мъките трябва вече да се сложи някакъв край. Правителството в Атина е длъжно или светкавично да започне да се съобразява с реалностите, или доброволно да излезе от еврозоната, или пък да обяви предсрочни избори. А може и трите заедно, все едно. Важното е, че всичко това не може да продължава още сто дни.