Войната в Иран започна на 28 февруари 2026 година с мащабни въздушни удари на САЩ и Израел срещу военни и стратегически цели в Иран. Ключови бази на иранската армия бяха разрушени, а върховният водач аятолах Али Хаменей, както и множество високопоставени представители на политическото и военното ръководство, бяха убити. Малко след това синът на Хаменей - Моджтаба - бе избран за върховен водач и пое властта в страната.

Иран реагира на нападенията с масирани ответни удари - изстреля ракети и дронове срещу Израел, американски военни бази и други цели в региона. Режимът в Техеран затвори и Ормузкия проток като геополитическо средство за натиск. През протока преминава около 20 процента от световната търговия с нефт. Едва на осми април бе установено крехко примирие, което принципно сложи край на битките, но и до днес се нарушава почти ежедневно.

"Никакви структурни промени в Ислямската република"

"Не виждам никакви структурни промени в Ислямската република през изминалите сто дни", казва пред ДВ Мохамад Гаеди от университета "Джордж Вашингтон". Неговото мнение е, че макар отделни ръководни лица да са били сменени, институциите и властовите структури са останали същите. "Преди войната имаше силно напрежение сред политическото ръководство. Войната допринесе за преодоляването на някои от съществуващите напрежения сред представителите на елита и донякъде за намаляване на дистанцията между държавата и част от обществото."

Политологът обаче смята, че актуалната стабилност в страната не трябва да се интерпретира като знак за трайна консолидация. Ислямската република остава изправена пред значителни предизвикателства. "Тя продължава да се бори с криза на легитимността, ефективността и разпределението", посочва Гаеди. И щом непосредствените тревоги за стабилността и оцеляването на режима отстъпят на заден план, тези структурни проблеми вероятно ще се откроят отново.

Забравено ли е недоволството от януари?

В момента страната се намира в извънредно положение. От повече от три месеца насам привържениците на Ислямската република из цялата страна се събират, за да дадат израз на подкрепата си за политическата система и новото ръководство.

Държавните медии определят тези събирания като "спонтанни" и целящи да демонстрират единството, съпротивителната сила и решителността на иранската нация спрямо външните заплахи и враждебните опити за намеса. "Преди 23 часа не може и да се мисли за сън. Навън е шумно и това изнервя", казва 36-годишна жена, живееща в центъра на Техеран. Самата тя не излиза по улиците.

"Около мен има много гневни хора", разказва пред ДВ 42-годишна активистка за женските права, която също живее в Техеран. Вечерните събирания трябва да покажат, че след националните протести през януари Ислямската република си е възвърнала подкрепата на народа.

"Много хора са все още гневни заради бруталното потушаване на протестите от януари. Около мен почти всеки познава човек, който е бил убит, ранен или арестуван. Същевременно мнозина са парализирани покрай войната и бомбите, които падат върху нас. Почти никой не вярва, че ще настъпят положителните промени."

Много от недоволните от политическата система хора виждаха във войната бърз и лесен път за смяна на режима. Докато силите за сигурност избиваха хиляди, американският президент Доналд Тръмп обеща помощ. Гъстонаселените ирански градове бяха бомбардирани всеки ден многократно. След което дойде апокалиптичната заплаха: "Тази нощ една цяла цивилизация ще бъде унищожена, за да не се върне никога повече", написа на седми април Тръмп в платформата си Truth Social. "Това беше ужасно, просто не знам как го издържахме", казва жената, с която ДВ разговаря.

Между растящата бедност и все по-силните репресии

Наред с военните цели, атаките засегнаха и важни индустриални обекти, сред които заводи за производство на стомана и химически продукти. Прекратяването на тяхната дейност предизвика верижна реакция и десетки други предприятия, зависими от тях, бяха принудени на свой ред да спрат работа. Десетки хиляди работни места бяха загубени, а други стотици хиляди заети се опасяват за поминъка си.

През това време инфлацията надхвърли 50 процента, което значително повлия на покупателната способност на населението. При минимална заплата от 75 евро месечно много иранци вече не могат да си позволят и основни услуги.

А положението със сигурността се изостри в условията на война. Според правозащитната организация "Амнести интернешънъл" до края на май са били задържани над 6000 души. Сред арестуваните има демонстранти, журналисти, адвокати, дисиденти и членове на етническите малцинства. За същия период са били изпълнени и 39 политически смъртни присъди.

Гражданите могат във всеки момент да бъдат подложени на необявени полицейски проверки и да бъдат контролирани по улиците, при което се проверяват мобилните им телефони и автомобилите. "На тези контролни постове много хора могат да бъдат задържани дори само заради постове в социалните мрежи", казва правозащитничката Шива Назар Ахари, която днес живее в Словения.

"Актуалните репресии са изключително големи. Често дори не е ясно кой действително взима решенията и коя институция упражнява контрола. А неизвестността вероятно е най-лошото." Същевременно службите по сигурността се опитват да наложи климат на страх, в който вече никой не смее да предостави информации на правозащитните групи и неправителствените организации.

Броят на политическите затворници расте

След продължилото 88 дни прекъсване сега интернет в Иран отново е достъпен донякъде, но много услуги функционират само частично. Комуникацията с външния свят остава трудна.

"През последните дни разбрахме, че повечето задържани във връзка с протестите през януари остават в затвора", казва Шива. "Фокусът на общественото внимание в момента е върху екзекуциите, което естествено е от най-голямо значение. Но наличните сведения показват, че на хора без предишни провинения се налагат присъди от четири до пет години затвор. В много случаи наказанията дори са за повече от десет години."