1983 беше годината, в която започна разполагането на ракетите Пършинг-II. Това е и годината, в която светът се намираше на прага на Трета световна война. Ето някои от най-важните събития, разиграли се тогава.
Реклама
Историкът Клаас Фос от хамбургския Институт за социални изследвания добре познава най-важните събития от 1983 година, когато светът се е намирал на ръба на ядрената война. В началото на 1983 година световното движение за мир все още се надява, че ще съумее да предотврати разполагането американските ракети със среден радиус на действие в Европа. "Съветското ръководство по онова време гледа на тези ракети като на особена заплаха, защото можели да бъдат използвани за бързо нападение срещу СССР.
Според преценките на КГБ ракетите Пършинг II можели да достигнат съветска територия само за четири до шест минути, нанасяйки "обезглавяващ" удар. Дали това наистина е било технически възможно, е друг въпрос. Важното е, че съветското ръководство е вярвало в тази теория. При подобен светкавичен ядрен удар от страна на Запада Съветският съюз не би могъл да реагира с ответни мерки. Затова съветското ръководство се е страхувало, че ще загуби възможностите си за оказване на възспираща заплаха.
Много от водещите политически фигури се опасяват от нова война, особено след като в Москва на власт идва Юрий Андропов, а заедно с него и ръководните среди на КГБ и военните. Повечето от тях са твърдо убедени, че се намират в ситуация, която на практика повтаря 1941 - т.е. нападението на Хитлерова Германия над СССР. Историкът Бернд Грайнер така и не успява никъде да намери документи, говорещи за някакъв планиран американски военен удар. Затова пък открива доказателства за това, че тогавашният американски президент Роналд Рейгън добре се е възползвал от огромната несигурност на Съветите.
"По онова време Рейгън прави опит да убеди световната общественост, че САЩ са се отърсили от виетнамската си травма и имат убедителни поводи да демонстрират военното си превъзходство и самочувствие пред света", казва Бернд Грайнер. Рейгън обявява Съветския съюз за "империя на злото" и започва да доставя оръжия на всевъзможни партизански движения по света, борещи се срещу социализма - от Никарагуа, до Афганистан и Ангола. Рейгън напада и малката карибска островна държава Гренада и започва да води последователна психологическа война срещу Съветския съюз.
Безкрайни фалшиви тревоги
Към инструментите на тази психологическа война спадат и честите нахлувания на американски бомбардировачи във въздушното пространство на Съветския съюз, които в последна минута "дават заден ход". Всичко това предизвиква огромна ескалация на напрежението, довела в крайна сметка и до свалянето на корейския пътнически самолет с 269 души на борда. Този варварски акт предизвиква огромно възмущение в Америка. Три седмици по-късно, на 26 септември 1983, руската система за противовъздушна отбрана отново обявява тревога, този път заради предполагаемо ракетно нападение. Благодарение на един наблюдателен руски офицер в последна минута е предотвратено началото на Трета световна война. Инцидентът обаче показва колко голяма е била паниката в Москва през есента на 1983 година, когато НАТО започва и военното си учение "Able Archer" точно на 7 ноември, денят, в който се отбелязва годишнината от Октомврийската революция.
Военните части на Алианса тогава провеждат генералщабно учение, на което се симулира използването и на ядрени оръжия. Дали под маската на учение, НАТО не искал да започне ядрена война срещу Съветския съюз? КГБ и висшите военни в Москва са били почти убедени в това. В Москва са били особено разтревожени от слухове, че правителствени ръководители като Хелмут Кол и Маргарет Тачър също участват в маневрите. В действителност това не е отговаряло на истината. Шпионинът на ЩАЗИ Райнер Руп, с псевдоним "Топаз" съобщава от главната квартира на НАТО в Брюксел, че Западът няма никакви агресивни планове. Достигат ли обаче неговите доклади навреме до най-високото място в Кремъл? И до днес нито един историк не знае съвсем точно, колко близо е бил Съветският съюз до нанасянето на превантивен ядрен удар срещу една имагинерна заплаха. Историкът Нейт Б. Джонс от "National Security Archive" във Вашингтон във всеки случай е установил, че страховете на Москва са достигнали до американското правителство.
Рейгън е информиран, че след учението "Able Archer" Москва е била наистина убедена, че САЩ готвят ядрен удар. Съветникът на Рейгън по въпросите на сигурността разказва, че американският президент е бил видимо уплашен от тази информация. През януари 1984 година Роналд Рейгън предлага на Съветския съюз преговори за разоръжаване. Поведението му обаче си остава доста противоречиво.
През същата 1984 например президентът на шега обявява пред един включен микрофон началото на американски бомбардировки срещу СССР. Склонността на Рейгън към подобни шегички е известна. От дневниците на бившия президент обаче е видно също, че до 1984 той никога не е имал сериозно намерение да води каквито и да било преговори с руснаците. На всичкото отгоре начело на Съветския съюз по онова време, един след друг, застават трима застарели и тежко болни генерални секретари - Леонид Брежнев, Юрий Андропов и Константин Черненко. Те и тримата са смятали Рейгън за безотговорна и хазартна личност.
Ерата на разведряването
Едва през 1985 година, след като на власт идва Горбачов, световнополитическият климат се променя. "През същата година започна нов дипломатически процес, имаше срещи на върха, политиците от двете страни общуваха помежду си. Нещо, което през годините 1981, 82 и 83-а беше престъпно занемарено", казва Нейт Б. Джонс. През 1987 година двете ядрени сили се споразумяха за унищожаването на всички ракети със среден обсег на действие.
*****
Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ:
Овалният кабинет от Труман до Байдън
Той е визитната картичка на всеки американски президент – Овалният офис в Белия дом. А начинът, по който работният кабинет на американския президент бива подреден, издава много за неговия обитател. Вижте повече:
Снимка: U.S. federal government
Нов обитател – Джо Байдън (от 2021)
Обзавеждането на Овалния офис се променя при всеки американски президент. След инаугурацията обикновено първата дама се заема с подреждането му. През следващите четири години в него ще работи Джо Байдън. Кутията за писалки върху работното му бюро, т.нар. "Resolute Desk", е от президента Барак Обама.
Снимка: Evan Vucci/AP Photo/picture alliance
Снимки на семейството
За момента мебелите в Овалния кабинет не са подменени, но новият президент Байдън вече е поставил първите акценти. Снимки на семейството му са разположени точно зад президентското бюро. Загадка е защо там остава бронзовият бюст на латиноамериканския защитник на гражданските права Сесар Чавес.
Снимка: Alex Brandon/AP/picture alliance
Картините в кабинета
Демократът Байдън незабавно прегрупира историческата картинна изложба: портретът на Франклин Д. Рузвелт, президент на САЩ от Демократическата партия в периода 1933-1945 г., сега е заел централно място точно над камината. Тапетите, избрани от бившата първа дама Мелания Тръмп, ще бъдат подменени по-късно. Джо Байдън и съпругата му сега имат по-неотложни задачи от обзавеждането.
Снимка: Alex Brandon/AP/picture alliance
Овалният офис при Хари Труман (1945-1953)
Поглед назад: президентът Хари С. Труман (вторият отляво) не обръщал особено внимание на представителността – на стените плътно една до друга са подредени картини, мебелите и президентският стол са доста износени, но 33-ият президент на САЩ така и не ги подменя.
Снимка: Everett Collection/picture alliance
Люлеещ се стол за Джон Ф. Кенеди (1961-1963)
Президентският стол винаги е играл важна роля в обзавеждането на Овалния кабинет. Джон Ф. Кенеди е предпочитал дървен люлеещ се стол, препоръчан му от лекари – заради хроничните болки в гърба, които той е имал. Когато Доналд Тръмп встъпи в длъжност през 2017 г., той си избра фотьойл, който приличаше повече на трон.
Снимка: Arnie Sachs/CNP/abaca/picture alliance
Зад завесите на властта
През цялата история Овалният кабинет е виждал и много тъмни моменти. Бюрото, което рядко е подменяно, служи като символ за приемственост – за разлика от завесите. Тук те са дръпнати, за да осигурят поверителност, когато на 20 ноември 1963 г. президентът Джон Кенеди подписва договора, забраняващ изпитването на ядрени оръжия - във вода, в атмосферата и в космоса.
Снимка: Robert Knudsen/White House/Cnp/ZUMAPRESS.com/picture alliance
Телевизори в Овалния офис при Линдън Джонсън (1963-1969)
Мебелите на американския президент Джонсън са светли и приветливи, а завесите са подменени. Тук той е на среща с най-близките си сътрудници на 4 април 1968 година. Активистът за граждански права Мартин Лутър Кинг е застрелян в Мемфис, Тенеси. За да може да следи репортажите на живо, Джонсън е поискал няколко телевизора да бъдат поставени в Овалния кабинет.
Снимка: Everett Collection/picture alliance
Със светъл под при Джералд Форд (1974-1977)
Овалният офис при Джералд Форд прилича на уютен работен кабинет със светъл килим. На тази снимка от 1975 (на среща с вицепрезидента Нелсън Рокфелер) все още се вижда макетът на кораб вляво зад президентското бюро, който по-късно Джими Картър ще скрие между негови семейни снимки.
Снимка: Everett Collection/picture alliance
Глобус на света при Джими Картър (1977-1981)
За американския президент Джими Картър беше важен глобалният поглед към света. По време на мандата си той поставя декоративен глобус до президентското бюро. Първата дама Розалин Картър винаги е стояла плътно зад съпруга си и неговите важни дела - не само за снимката тук.
Снимка: Everett Collection/picture alliance
Роналд Рейгън (1981-1989)
При управлението на Роналд Рейгън съпругата му също е част от постоянното присъствие в Овалния кабинет. Първата дама Нанси Рейгън не странеше от държавните дела. Нейна е и водещата роля при вътрешното обзавеждане на Овалния кабинет, който при Роналд Рейгън е с овален килим на цветни мотиви.
Снимка: Michael A. W. Evans/ZUMAPRESS.com/picture alliance
При Бил Клинтън (1993-2001) – кабинет за цялото семейство
По време на двата мандата на Бил Клинтън в Овалния кабинет често идват и членовете на президентското семейство. Първата дъщеря Челси винаги е имала достъп до баща си в работния му кабинет – както и първата котка Сокс, и първото куче Бъди. Като цяло интериорът изглежда по-личен и не толкова студен.
Снимка: Everett Collection/picture alliance
Овалният кабинет при Джордж Буш (2001-2009)
За Джордж У. Буш коженият стол зад президентското бюро е най-важната мебел. Цветът на стената в Овалния кабинет е в кремав цвят, креслата са консервативни, а столът за съветниците на президента винаги е до бюрото му. На снимката: Джордж Буш и съпругата му Лора приемат папа Бенедикт XVI. през 2008 година.
Снимка: Osservatore_Romano/dpa/picture-alliance
При Барак Обама (2009-2017) - телевизор в съседното помещение
В Овалния кабинет Барак Обама спазваше стриктно официалния протокол. Все пак там той приемаше официалните си гости - държавни и правителствени ръководители от цял свят. Но най-важната част от интериора за него беше в една съседна стая: телевизорът, на който баскетболният запалянко Обама гледаше мачове от американската баскетболна лига NBA.
Снимка: Photoshot/picture alliance
Кабинет в златисто при Доналд Тръмп (2017-2021)
С Доналд Тръмп се промени и интериорът на Овалния кабинет. Първото нещо, което се оказа излишно, бяха раираните тапети, които Мишел Обама бе избрала за втория мандат на съпруга си. След това и много аксесоари в златисто намерха място в най-важното помещение на Белия дом.