За разлика от повечето хора, които ходят на опера, аз не обичам кокошките само докато са малки, сладки, нежни, пухкави, рошави, ококорени пиленца, които ти идва просто да изпапкаш. На мен ми идва да ги изпапкам и когато вече са ярки, кокошки носачки, квачки или обикновени бройлери. Така съм възпитан в училище, но най-вече в армията. Сега няма задължителна военна служба и сред по-младото поколение липсва тази любов към кокошката, която дава армията. Макар че от телевизора се разнася страшната идея обичта отново да стане задължителна.

Как започна всичко

На село отглеждам дванайсет кокошки и един петел. Те бяха двайсет, но една сутрин след трети петли в селото завиха сирени, забиха камбани и пред къщи спряха два черни мерцедеса. Единият с българското знаме, другият - с европейското. Този път не бяха мутри, а госпожа. Тя огледа двора с щъкащите из него кокошки, после мен, накокошини се и се разрева. Това не било живот - Господи, как било възможно в 21 век, когато деца умират от глад и жажда, или ги взривяват с безпилотни самолети, в един двор за дванайсет кокошки и един петел да живеят двайсет кокошки и един петел. В мировата си ярост госпожата грабна брадвата от дръвника, хвърли осем мятащи се без глави кокошки в багажниците на мерцедесите, каза, че така вече може, и сирените и камбаните завиха на изпращане. След седмица ме привикаха в полицията. И ми рекоха:

"Ти защо позориш България?! Отговаряй, животно, за теб европейска директива няма ли, отговаряй, говедо! Защо кокошките ти, гнидо мръсна, продължават да щъкат омърлушени из двора, къде са им чесалата за крака, къде е гребенът за петела, къде е стаята им за съвкупление, къде са им плюшените завеси около полога, отговаряй, свинска свиньо! Защо не слушат музиката на тоя, бе, кажи го, имаше филм за него, дето се занимава с разни опери, отговаряй, подла лисицо! До седмица или всичките ти кокошки да са щастливи, или ще хвърчат глави, ясно ли е?"

Когато в полицията казват, че ще хвърчат глави, те нямат предвид кокоши глави.

И стана страшно

Преместих кокошките в къщата, а аз се нанесох в курника. Но преди това, разбира се, направих ремонт: поставих алуминиева дограма, климатици, тапети с лебеди, гоблени с кончета, биде в банята, wi-fi, плоски телевизори, часовник с кукувица за петела, мокри кърпички под леглата. За музикалното оформление наблегнах на германските композитори - Бах, Бетовен, Хиндемит, особено Хиндемит.

След седмица ме призоваха пак в полицията. Животно, говедо, свиньо, гнидо и т.н. Заловили на улицата две от кокошките ми да щъкат без документи за самоличност. Глави ли съм искал да хвърчат?!

Извадих на всички лични карти - с ЕГН, постоянен адрес, издадена на…, важи до…, всичко. И тогава стана страшно.

Завиха сирени, забиха камбани и пред къщи спряха два черни мерцедеса. Този път бяха мутрите. Главатарят им и един с рапонеста глава прикъткаха кокошките, хвърлиха им шепа жито, обещаха им северна тангента, метро, спортна зала и много, много асфалт; напсуваха комунистите, предупредиха петела, че ако кокошките не гласуват за мутрите, ще му спретнат една ювелирна акция като на „човека глас“, направиха си снимка за Фейсбук, сирените и камбаните завиха на изпращане.

Още не беше отзвучал воят на сирените и завиха сирени, забиха камбани и пред къщи спряха два черни мерцедеса. От тях слязоха две червени вратовръзки и едно червено шалче. Червените прикъткаха кокошките, хвърлиха им шепа ечемик, обещаха им южен поток, Сибир, хубаво време, много, много атом и напсуваха мутрите. Кокошките повдигнаха въпроса за данъка върху яйцата. Червените поеха ангажимент снасянето на яйца да се приравни към творческите професии, понеже мъките и кудкудякането били едни и същи. Преди да си тръгнат, червените заплашиха кокошките, че ако не гласуват за тях, петелът няма да ги задоволява все по-пълно и все по-нататъшно.

Столчето и въженцето

Следващите, които пристигнаха, дори не слязоха от мерцедесите. Хвърлиха през прозорците бюлетините, с които кокошките се задължаваха да гласуват доброволно и честно, посочиха им полумесеца над черквата, после дръвника, и запрашиха по своя си бизнес.

Последен с моите кокошки разговаря един бял петел. Той беше толкова надут, че го караха три мерцедеса. Петелът съобщи на кокошките новината, че не са овце, които мутрите, червените и другите да юркат, както се юрка народ; обеща им, че ако гласуват за него, ще има таблети, улица на негово име и кудкудякане без цензура; показа на петела часовника си за 20 000 евро, изкукурига и се прибра обратно в трите мерцедеса.

След изборите кокошките съвсем оклюмаха. Петелът умря от депресия.

Отидох сам в полицията. Носех си столчето и въженцето.