На 25 юни 1991 Хърватия и Словения обявиха независимостта си от Югославия. Последваха бомбардировки на югославската армия срещу хърватски градове. Страната се оказа във война. В тогавашната Европейска общност започнаха бурни дискусии как да се действа: дали да бъдат признати двете съставни югославски републики за независими държави, или не.

Независимост и война

Докато французите и англичаните залагаха на реформирането на Югославия, германците бяха за независимост на Хърватия и Словения. В последна сметка тогавашният германски външен министър Геншер успя да се наложи: на 15 януари 1992 Хърватия и Словения бяха признати за независими държави. Това не беше обаче краят на войната.

По онова време една трета от Хърватия бе окупирана от сърби, които получаваха действена подкрепа от югославската армия. Те не желаеха да живеят в независима Хърватия, а в една обща държава заедно със сърбите от другите съставни югославски републики. След признаването на независимостта бойните действия в Хърватия спряха, но само временно - окупираните територии бяха извън властта на правителството в Загреб.

Това беше причината, поради която ЕС дълго време не желаеше да започне преговори с Хърватия: ние не преговаряме с държави, които са частично окупирани, гласеше посланието на Брюксел. Нещата се промениха рязко, когато с една успешна бойна офанзива през 1995 Хърватия освободи окупираните територии.

Какво ще решат хърватите?

Но едва след смъртта на авторитарния президент Туджман и смяната на правителството през 2000 г. започна сближаване между Загреб и Брюксел. През октомври 2005 започнаха официалните присъединителни преговори, а шест години по-късно, през декември 2011, бе подписан и договорът за влизане на Хърватия в ЕС през 2013.

През последните години "от една авторитарно ръководена държава, Хърватия се превърна в цветуща демокрация", заяви Ханес Свобода, който отговаряше за Хърватия в Европейския парламент. Той е убеден, че демокрацията е пуснала здрави корени в тази страна. В Брюксел се надяват, че хърватският опит ще бъде от полза един ден и за присъединяването на другите балкански страни.

Впрочем окончателното решение за европейското бъдеще на Хърватия е буквално в ръцете на самите хървати - на 22 януари предстои референдум за присъединяването към ЕС. Според последните допитвания броят на евроскептиците расте: понастоящем само 51 процента от хърватските граждани казват "да" на ЕС.

Автори: Леговица/Арбутина, С. Гяуров; Редактор: Е. Лилов