Когато бива избран за президент през 1860 година никой не знае, че войната ще доминира президентството му. Линкълн обаче така и няма възможност да я осуети - подчертава военният историк Крейг Симъндс: "Проблемът с робството в Америка бе такъв гордиев възел, че рано или късно можеше да бъде разсечен само от някоя криза. В този смисъл мисля, че войната беше необходима."

Линкълн се противопоставя на робството

Историците са единодушни: Ейбрахам Линкълн бе верният човек във верния момент на вярното място. Симъндс смята, че никой от президентите преди или след него не би се справил по-добре с положението. Линкълн се задълбочава в книги за военното изкуство, тъй като поне първоначално не може да разчита на своите генерали и е принуден сам да се намеси в ръководството на бойните действия.

Едва когато накрая предава командването на генерал Улисис Грант, листът се обръща. Така че без Линкълн гражданската война със сигурност щеше да вземе друг обрат. Югът разполага първоначално не само с по-добри генерали, но има и предимството, че войната се води на негов терен - както напомня историчката Дорис Гудуин:

"Трябва да се подчертае, че още от самото начало Линкълн проумява колко важно е да се поддържа висок моралът на Севера. А също така колко важно е да избереш верния момент, кога да влезеш в битката."

Линкълн запазва единството на нацията

Той обнародва със закъснение и декларацията за еманципацията на робите, защото не иска да рискува да изгуби щатите, които наистина са на страната на Севера, но сами допускат робството. Линкълн излиза прав. На 9 април 1865 година генерал Робърт Лий, командващият войските на Юга, капитулира. Войната отнема живота на 620 000 души, първата масова война в историята. Но Ейбрахам Линкълн успява да запази единството на нацията. Ето отново Дорис Гудуин:

"Със сигурност можем да кажем, че ако САЩ се бяха разцепили и Югът и Северът бяха образували отделни държави, тогава никога нямаше да се стигне до могъщите САЩ, каквито ги знаем днес."