Драма в протести и контрапротести, със и без оставки, много скандали и безброй (празни) думи.

Действащи (или наблюдаващи) лица и изпълнители: граждани, политици, население, "медии" и задкулисие.

Трето действие

На фона на нестихващите протести с искане за оставка и нови избори.

Първа сцена: Глухи

Станишев: На око протестиращите са 5 хиляди, зад двете партии са над 1 300 000.

Плакат: Кремълски подлоги, тука е Европа.

Сидеров: Всичко това говори за подготвяне на терористични актове и кървави сцени, зад което стои Борисов.

Захариев (за Сидеров): Мнозинството се крепи на косъм от чуплива коса с малко пърхот по нея.

Песен от социалните мрежи: Давай Волен, да ядеме, за пържоли идва време. Заедно ще устоим, скара-бира ще плющим.

Станишев: Ние уважаваме протестите, които са спонтанни. Виждаме елемент на организация, едни и същи кукловоди.

Коларова (политолог): Протестиращите не са хора, които отново ще тръгнат след нов цар или нов пожарникар.

Монов: Технологията роди интернет лумпените. Те протестират за всичко.

Цанев (писател): Народът за тях е народ, ако им вика “Ура”, вика ли “Ууу” – е сбирщина от платени лумпени.

Кутев: Кои са хората на протестите? Ами нали точно техните данъци искаме да вдигнем? Нормално е да протестират. Това е класова борба.

Плакат: Лява идея - десен джоб.

Борисов: Докато при ГЕРБ протестите бяха за цени, сега са за ценности.

Плакат: Нито гербер, нито роза!

Посланиците на Франция и Германия: Принадлежността към ЕС е цивилизован избор. Олигархичният модел не е съвместим с него.

Буруджиева: Свикнахме да ни се бъркат във вътрешните работи. Ако беше в друга държава, тези посланици отдавна щяха да са изгонени.

Манолова: Това е нова форма на временна заетост. Доста хора успяха да отидат на море с парите от протестите.

Плакат: Не съм платен, мразя ви безплатно.

Втора сцена: Бял автобус

На 40-ия ден протестиращите блокират в НС събралите са като по поръчка депутати и министри. Полицията опитва да ги изведе с бял автобус, което провокира сблъсъци.

Станишев: Видяхме съвсем различно лице на протестите. Насилие, хвърляне на камъни.

Йовчев (вътрешен министър): Не можем да търсим демокрация чрез насилие.

Пенчев (омбудсман): Правят се, че протестите не съществуват, нормално е протестът да се радикализира.

Коментар на протестиращ: Тази провокация бе право в целта - симпатичното, цивилизовано, мирно, гражданско лице на протеста да бъде обявено за мит. Играта на диалог вече е немислима.

Станишев: Не е имало правителство по-отворено за диалог.

Протестиращ: Жалки сте, смешни сте. Хуморът, спонтанността винаги ще бъдат по-силни от репресиите.

Борисов: Орешарски ще бъде запомнен с това, че научи всички задни входове и изходи.

Орешарски: Какво им е на задните входове, не са ли за хора?

Кадиев: Нито протестиращите са достатъчно силни да свалят правителството, нито правителството е достатъчно силно да подаде оставка.

Трета сцена: Контрапротест (от многото)

Пристигнали с автобуси „Случаен превоз”, около парламента: За Орешарски, за стабилност, за бъдещето!

Гласове: Депутати ще дойдат при нас да ви благодарят. Какво ще им кажеееем? Подкрепа!

"Спонтанно" депутати от БСП и ДПС отиват при хората.

Наставления: Ще пляскате отчетливо и ще скандирате имена, да не помислят, че ги освиркваме.

Гласове: Ние сме със вас.

Станишев: Хората с друго мнение нямат ли право да изразят своята гражданска позиция.

Миков: Направиха ми впечатление ръцете на хората – напукани ръце на хора, които не вдигат глави от градината.

Местан: Не знам как са дошли, предполагам, не с кораби, защото София няма пристанище.

Плевнелиев: Тази българска "иновация“ – на протестиращи граждани да се противопоставят контраграждани, е срамна.

Борисов: Пак съм по-голям работодател от Орешарски, щото всяка сутрин 50 души взимат по 50 лева пред нас да протестират.

Четвърта сцена: Кой?

Навсякъде из София разлепени надписи: Кой предложи Пеевски?

Станишев (разколебан): Предложението беше на премиера... Разбира се, че беше на ДПС... Разбира се, че е съвместна кандидатура...

Местан: Предложението е съвместно. Въпросът е изчерпан с отговора на Орешарски.

Орешарски: Трудно ми е да кажа кой за първи път спомена това име.

Журналист: Кажете истината.

Орешарски: Искате да ви излъжа?

Манолова: Ако това ще ви успокои, приемете, че аз съм го предложила.

От блоговете: Въпросът „Кой?” има много пластове – от мафиотската обвързаност на правителството до цялата морална нищета на нашия живот.

Пета сцена: Соросоиди

Сидеров: Демонстрациите са подбуждани от кръгове на милиардера Джордж Сорос и партия ГЕРБ.

В. „Дума”: На гърба си изпитахме антибългарската отродителна дейност на "Отворено общество", спокойно може да наричаме "соросоиди" всички "донори", които имат интерес да налагат свои ценности.

Дайнов: Властта взе решение, което я обрича не само на омраза, но и на презрение - след като и бездруго говори едно, а върши друго, окончателно да раздели думите от реалността.

Интермедия 3:

Василев пред Дойче веле: Има прекалено много свобода на словото. Има "слободия" на словото. Аз нямам власт. Аз съм изразител на националните интереси и на националния капитал.

Прокопиев пред Дойче веле: Това е фасадна демокрация и олигархия в чист вид. Пътят на България обратно към парламентарната демокрация започва от разбиване на порочната връзка медии-бизнес-политическа власт.

Рашидов: Оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя...заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред.

Шеста сцена: КС

Конституционният съд решава, че Пеевски е депутат.

Близнашки (професор): Срамна страница за историята на тази институция и на българската демокрация.

Грозев: Прецедент, който води до хаос и рушене на държавността.

Монолог на Пеевски

Няма задкулисие Пеевски. Задкулисието е друго, а Пеевски е неговият признат враг.

Длъжен съм, да заявя отговорно и с доблест, че името ми е подложено необосновано на публичен линч. Аз съм на 33 години и съм успял. Това престъпление ли е?

Протестна мрежа: Вие сте класически герой на Алеко Константинов, а не сте моделът на успеха за нас и нашите деца.

Дърева (социалистка): Всяка минута на Пеевски в парламента скъсява живота на това правителство с един ден.

Седма сцена: Ранобудните

Трима студенти в парламента с транспарант: Студентите питат: Не ви ли е срам? После "Ранобудните студенти" окупират СУ.

Плакати: Студенти изпитват държавата. Вие сте позор! Оставка и затвор! Кой?

Стотици университетски преподаватели призовават: Събудете се!

Ранобудните: Обединени сме от възмущението си, предизвикано от липсата на морал и политическата безотговорност. Цинизъм, задкулисие и липса на чуваемост. Смятаме, че настоящото правителство, олицетворява всички тези недъзи. Затова настояваме: оставка и разпускане на НС.

Чуколов: Малките изродчета на сикаджията Бойко в действие.

Стига се до сблъсъци с полицията.

Суфльор (чете Опорни точки): Оферирани до 700 лева за кадри със студенти в кръв. Съседи с изненада разпознали и "студента" с пукнатата вежда, за когото дори не предполагали, че е студент. Същият, май, не бил много добре с главата... Протест на ултрасите и агитките.

Цонев (и много като него – по Опорните точки): Видяхме озверяла тълпа от ултраси.

Станишев (на контрамитинг на Орлов мост): Няма да ви предадем, няма да ни пречупят, няма да се огънем!

Минчев: Имаме 20% подкрепа за правителството, а то не може да бъде свалено след месеци на протести.

Митев (социолог): Атака ще събори кабинета, а не студентите.

Местан: Основният въпрос е каква е алтернативата на Орешарски. Когато се появи алтернатива, тогава може да се мисли и за избори.

Осма сцена: Алтернативи

Бареков: Страхът от моето влизане в политиката вече е много голям. И БСП, и ГЕРБ говорят едно и също - че аз ще съм следващия премиер. Готов съм... Аз, човек, който от 20 години се познава от българския народ, израснал пред българския народ с целия ми интелектуален потенциал и моите поддръжници.

Нова националистическа партия: Ние, националистите сме белите кръвни телца на нацията. И когато ценностите биват застрашени, национализмът може да превключи и на боен режим... С високо изпъната десница - Да живее победата!

Епилог

Местан: Имаме най-силния кабинет от прехода насам.

Орешарски: Трудното свърши, предстои по-трудното.

Борисов: На следващите избори ще ги бием с много.

Миков: ГЕРБ никога повече няма да се върне на власт.

Станишев: За мен да бъда евродепутат или член на Еврокомисията въобще не е цел.

Таков (преподавател в СУ): А на тези, които казват, че протестът няма да успее, ще река: Протестът вече е успял, а последиците му са необратими. Дори това правителство да продължи да бъде дебелокожо, дори да бъде ескалиращо арогантно, дори да се опита да дави в кръв, дори да остане на власт в пълния си мандат, то вече е смъртно ранено. Те свършиха. Търпимостта към безобразията в България вече е в миналото.

Край