ДВ: Кои бяха най-важните събития за България през 2014-та?

Марко Арндт: Най-важното политическо събитие бяха европейските избори и свързаната с тях бърза оставка на правителството, която според мен показа ясно неговия неуспех. Забележителни бяха също голямата изборна победа на ГЕРБ и отговорният подход от страна на новия премиер Бойко Борисов към трудното съставяне на правителство, което ми дава кураж да гледам оптимистично в бъдещето. Всички участници показаха готовност за компромиси, без каквито политиката не би могла да бъде успешна.

Даниел Кадик: И през отиващата си 2014-та ключовият лозунг за България бе: "Оставка!". Но проведените предсрочни избори не решиха въпроса за политическата неустойчивост, възникнала вследствие на патовата ситуация в Народното събрание. Както и в предишния парламент, отново е налице не особено стабилно правителство на малцинството, подкрепяно от изявени националисти. Тази ситуация продължава да предизвиква загриженост сред наблюдателите.

ДВ: Кое от случилото се през 2014-та ще окаже въздействие и над идните години?

Марко Арндт: България сигурно ще се нуждае от още време, за да преодолее финансовите последици от фалита на КТБ. Освен това се надявам, че новото правителство ще управлява пълен мандат, за да може да се осъществят спешно необходимите реформи.

Даниел Кадик: Безспорно фалитът на КТБ ще тежи дълго върху състоянието на държавата и нейната банкова система. Той струваше на българските данъкоплатци поне 4 милиарда лева, но с хвърлянето им, случаят далеч не е приключен. Проблемите в банковата система ще продължат и през 2015-та, а гаранция за присъствието им е потулваната обвързаност между политиката, бизнеса и правосъдието. Най-сериозното предупреждение в случая произлиза от нефукционирането на някои от най-важните органи за контрол в държавата, какъвто е банковият надзор например. Още не мога да си обясня невъзмутимостта на тези органи, когато се разкри, че огромни средства са се “изпарили” от КТБ буквално за няколко дни. Ще ми се да вярвам, че при сегашното състояние на контрола, ситуацията няма се повтори и с други български банки. Много тревожна е и картината в правосъдната система. 2014-та обаче ще остане в паметта ми и като годината, в която отчетливо се чу надигащият се глас на редица граждански сдружения като „Протестна мрежа“ и „НОрешарски“. Спонтанното им възникване е израз на съпротивителната реакция на обществото срещу настъплението на олигархията и свързаните с нея корумпирани управници и институции. Очаквам и през следващите години да се засилят влиянието и протестите на гражданското общество срещу опитите за непрозрачно и безотчетно управление и срещу съмнителни и безпринципни назначения във властта. Това е развитието в България, което най-много ме радва.

ДВ: Освободи ли се България от руското влияние с края на проекта “Южен поток”?

Марко Арндт: По време на служебното правителство и при сегашния кабинет на Борисов, България действа според европейските правила. Европа поиска от Русия и „Газпром“ тези правила да бъдат спазвани при изграждането на „Южен поток“. Необходимо е да се отбележи, че споменатите две правителства, за разлика от кабинета на Орешарски, действаха безкомпромисно и по европейски. Ако бе пожелал, "Газпром" можеше да построи този газопровод в съответствие с Третия енергиен пакет на Европейския съюз. Според мен обаче, „Газпром“ не бе заинтересован от подобно развитие. А и спадът в цената на петрола може би също направи изграждането на “Южен поток” още по-неизгодно. Рублата, както и руската икономика, са под силен натиск, макар и да не бих искал да говоря за колапс. Ако положението се влоши, това ще има отражение не само върху България, но и върху цяла Европа. Европейският съюз следователно не може да има интерес от една отслабена Русия. Но докато политиката на Кремъл драстично нарушава суверенитета на Украйна, не виждам възможности Брюксел да помогне на Русия.

Даниел Кадик: Предизвестеният край на „Южен поток“ безспорно е третото голямо събитие за България през отиващата си 2014-та. Лично аз съм раздвоен по отношение на това предизвикало много основателни съмнения начинание. От една страна, България и Европа се нуждаят от енергия. От друга страна обаче, източниците на тази енергия трябва да бъдат географски разнообразени. Сега премиерът Борисов настоява Европейският съюз да построи газов хъб до Варна, където руснаците щели да доставят газ през морето. Но и тази идея оставя недокоснат стария проблем за голямата и едностранна зависимост на България от руски газ. Подобна обвързаност води до прокарване на предизвикващото много тревоги на Запад влияние на Кремъл върху политически и бизнес-кръгове в България. В това влияние определено има силна корупционна компонента, което някак си се приема безкритично от властимащите. Бях смаян от факта, че стойността на „Южен поток“ на българска територия се оказа три пъти по-висока в относително изражение спрямо разходите по проекта в останалите страни по трасето на газопровода. Но това сякаш не смути никой от управляващите.

ДВ: Има ли основания за положителни очаквания по отношение на българското членство в Шенген, след като след шефът на Еврокомисията Юнкер и канцлерката Меркел обещаха да съдействат?

Марко Арндт: Винаги съм твърдял, че България изпълнява изискванията за присъединяване към Шенген, което бе потвърдено и от г-н Юнкер. В дългосрочен план не би трябвало да има страни-членки с по-малко права от другите. Затова присъединяването на България всъщност трябваше да е вече факт. Случи се така, че българското членство в Шенген бе обвързано със значителен напредък на реформата в правосъдието и в борбата с корупцията. Това обаче са условия, които всъщност не са предвидени в регламента за встъпване в Шенгенското пространство. Тъй като новото българско правителство вижда в Шенген един от своите приоритети, мисля, че през идната година въздушните граници на България и Румъния ще бъдат отворени според Шенгенските правила.

Даниел Кадик: Боя се, че надеждите за влизането на България в Шенген през идната година ще останат напразни. Защото България просто не е готова за подобно членство. Влизането в Шенгенското пространство не е право на държавите-членки на Евросъюза, а е привилегия за онези, които изпълняват поставените критерии! Според мен, контролът върху българо-турската граница продължава да е несигурен. България изпитва затруднения да се справи с бежанския поток през тази граница, част от който продължава безпрепятствено пътя си до Западна Европа. Германия, Франция и Нидерландия настояват българското членство в Шенген да бъде обвързано с изпълнението на нужните на България реформи в областта на правосъдието и в борбата с корупцията. Нерешаването на тези проблеми ми дава основание да прогнозирам, че през 2015-та България не само, че няма да влезе в Шенгенското пространство, но и ще бъде отделена от Румъния при решаването на този въпрос.

ДВ: Какви са очакванията Ви за развитието на България през 2015-та?

Марко Арндт: На първо място бих искал да видя реформи. Те не винаги струват много пари. Ето защо въпросът за реформите не е свързан задължително с бюджета. Според мен, най-спешни са промените в правосъдието и в енергетиката, където очаквам да видя нова ориентация в българската енергийна политика.

Даниел Кадик: Надеждите ми за 2015-та са свързани преди всичко с подема на гражданското общество и на неговия натиск върху властимащите в България с искания за прозрачно и необвързано с олигархията управление, както и за истински реформи не само в правосъдието, но и в оказалите се в незавидно състояние здравеопазване, просвета и пенсионно дело. С оглед на разпределението на силите в Народното събрание се боя, че над страната продължава да тегне опасността от нови предсрочни избори, които биха били по-вероятни през есента на следващата година.