Коментар на Феликс Щайнер:

На редакционните конференции рядко са се водили толкова интензивни дискусии около една снимка, както на 2 септември 2015. И то не само в Дойче Веле, а и в много други медии по света. В началото на септември цял свят научи кой е Айлан Курди и как това тригодишно дете се удави при опита си да достигне бреговете на Европа.

Смъртта на малкия Айлан е позор, Европа трябва да се срамува, тази снимка ни напомня, че не бива да забравяме европейските ценности - подобни коментари придружаваха снимката в печатните и онлайн издания. Само че емоционалните изблици на главните редактори не траяха дълго и призивът за завръщане към европейските ценности заглъхна.

"Можем ли да показваме такива кадри?"

Ако този призив беше чут, в пристанищата на Турция и Либия отдавна трябваше да има фериботи на ЕС, които да предоставят възможност на бежанците да пътуват безопасно и без каналджии към Европа. Нещо, за което журналисти и правозащитници настояват от години. Само че нито един политик в Европа нямаше необходимата смелост да предприеме тази стъпка. Защото и европейските политици знаят какво учи всеки студент по икономика още в първи курс: че търсенето определя и предлагането. Политиците знаеха, че подобни фериботни връзки само ще привлекат още по-голям брой бежанци.

Снимката, която още в деня на публикуването си беше посочена от мнозина за фотография на годината, отприщи дебат за журналистичиската етика: "Можем ли да показваме такива кадри?". Само че и той нямаше дълготрайно въздействие.

Съвсем друг е мотивът на снимката, която преди няколко дни бе обявена за снимка на годината от УНИЦЕФ: тя представя европейски полицаи като причинители на паника, страх и мъка. Именно това бяха и кадрите от лятото, които заседнаха по-дълбоко в съзнанието на благосъстоятелния гражданин в Северна Европа, отколкото загиналите бежанци в морето. Срамът, който мнозина изразиха в социалните медии по повод на фотосите, направени по границите и гарите, бе много по-голям. И до днес Ангела Меркел не е заявила ясно какво точно я е подтикнало вечерта на 4 септември да отвори германските граници и да пропусне препълнените с бежанци влакове от Будапеща към Мюнхен. Вероятно някога в мемоарите си тя ще ни осветли по въпроса. Най-вероятно снимките като отличената от УНИЦЕФ, както и другите подобни репортажни кадри от Унгария, Сърбия и Македония, излъчвани по телевизиите и публикувани в печатните и онлайн медии, изиграха немаловажна роля. Несъмнено те подтикнаха безброй хора в Мюнхен и други баварски градове да доставят помощи по гарите и да посрещат сърдечно пристигащите бежанци.

Германското гостоприемство

Виждате ли? Германия е отворена и милосърдна! Тя е съвсем различна от другите страни, през които сте преминавали! Именно това беше посланието, отправено от снимките от Мюнхен. Само селфитата на сирийски бежанци с федералната канцлерка успяха да ги засенчат.

Тези кадри са преди всичко символ за Германия. За германската 2015-та. Те дават отговор на два въпроса. Първо: как гледа на себе си германската политическа класа? "Ние сме добрите, ние помагаме и скъсваме с всички лоши традиции от германското минало." И второ: как европейските ни съседи гледат на бежанската тема? "Вие, германците ги поканихте! Тоест, приемайте си ги и ни оставете на мира!" В правителствените кръгове на различни страни от ЕС съвсем открито се говори за "германски проблем".

На целия този фон можем да заключим, че тези снимки, направени през 2015, ще продължат да оказват въздействие и през 2016. И именно това ги прави снимки на годината.