Коментар от Иван Бедров:

Старият виц гласеше, че за завинтването на една електрическа крушка са необходими 10 милиционери. Единият държи крушката, четирима въртят масата, на която се е качил, във вярната посока. Други четирима въртят наобратно, за да не им се завие свят на първите, а последният милиционер стои на вратата и внимава да не дойде токът.

В момента политическата власт в България се държи като десетия милиционер - извършва нервни движения, организира по няколко извънредни срещи на ден, говори непрестанно по медиите и държи всички да видят, че прави всичко възможно, за да не се стигне до поскъпване на тока от 1 юли. А в петък независимият регулатор - Комисията за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), трябва да вземе окончателното решение.

Предложението е цената на електроенергията за домакинствата да поскъпне средно с 2%, а цената за бизнеса - с почти 20%. Мотивът е, че системата изпитва дефицит заради задълженията за изкупуване на по-високи цени на тока от въглищните централи, които са американска собственост, от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), от топлофикации и т.нар. заводски централи, където производството на ток е вторична дейност, но пък високите цени го превръщат в приоритетен приходоизточник. Обяснението е, че това „задължение към обществото“ вече ще бъде разпределяно солидарно между домакинства и бизнес - от там идва разликата в размера на увеличението.

КОЙ решава за тока?

Първият проблем в този сюжет е независимостта на регулатора. Деветимата членове са избрани на квотно представителство от политическите сили в парламента. Някои от тях са дългогодишни активисти на съответните партии, а други са доскорошни служители на някои от най-големите играчи в сектора. Очакването, че тези хора могат да изпълняват функциите на независим регулатор, бе пресилено от самото начало. А тези дни властта показа, че и тя никога не е вярвала в тази независимост. Премиерът Бойко Борисов се обяви против поскъпването и обеща да се присъедини към планираните протести на бизнеса. В неделя правителството проведе извънредно заседание и вкупом също се обяви против поскъпването. Министри и депутати наводниха телевизионните студиа и навсякъде повтарят как са против поскъпването. Регулаторът е привикан в парламента, за да обяснява действията си. На коляно се пишат законопроекти, които да направят възможна намесата и в крайна сметка предотвратяването на планираното поскъпване.

Липса на реформи

В България поскъпването на тока вече е митологизирано. Това е едва ли не единственият критерий, по който се мери успехът или неуспехът на едно правителство. Обществената памет твърди, че първият кабинет на Борисов е бил свален от протести срещу цената на тока, което на повърхността наистина изглеждаше така. Следващото правителство на БСП и ДПС на инат принуди регулатора да свали цената на тока, въпреки че това увеличи дефицита още повече. Затова второто правителство на Борисов толкова силно не иска да бъде свързвано с ново увеличение на цените.

Балансирането на системата обаче няма да стане с вайкане пред медиите, а с прозрачна и широкообхватна програма за реформи. Притиснати до стената, чак сега управляващите отвориха два въпроса, които до момента бяха табу за властта - кои политици са имали личен интерес във ВЕИ-проекти и с гласуваните от тях закони са надули балона, който днес всички потребители трябва да плащат. Вторият въпрос е как се управляват държавните дружества - Националната електрическа компания и Българския енергиен холдинг, чиито задължения, по думите на вицепремиера Дончев, вече са близо 5 милиарда лева. Чак сега кабинетът обяви намерение да намали разходите в държавната енергетика с по 10% годишно. Въпросът, който властта все още не смее да зададе, е за ролята на Христо Ковачки и за цените, на които се изкупува токът от неговите въглищни централи. И колкото по-често неговата парламентарна група - Български демократичен център, подкрепя управляващите, толкова по-далеч остава този въпрос.

Трябва, ама друг път

Разравянето на статуквото в енергетиката е занимание, което по трудност се доближава до съдебната реформа. Интересите са огромни, зависимостите - също, а политическото участие - задължително. И разравянето на това статукво не е задача по силите на регулатора, пък бил той и оставен да бъде независим. Необходима е политическа воля за сериозни реформи в сектора, която обаче към момента не е заявена. Заявени са частични мерки. Това е вторият проблем, а третият е криворазбраната социална политика, която всяка власт прокарва чрез цената на тока. В момента цената на енергията е субсидирана за абсолютно всички. Независимо дали човек изпитва затруднения да плати минимална сметка за бойлер и осветление, или пък е достатъчно заможен да си топли водата в басейна, както гласи популярната метафора.

Затова сегашната активност може и да отложи поскъпването, но няма да реши системните проблеми. За тази цел трябва да има ясна отговорност кой взима решенията, а не прехвърляне на вината към един квази-независим орган. Трябва преглед на разходите на производителите. Трябва отказ от използване на държавната енергетика за финансиране на политически дейности. Трябва и смелост да се разграничи продажбата на ток от социалната политика. Трябва, ама друг път.