Беше чуден пролетен ден във Вашингтон. На моравата пред Белия дом бяха подредени дълги редици от столове, а пред тях една дълга маса. Сред публиката бяха най-важните представители на американската политика, големи делегации от Израел и Египет. Липсваха обаче представители на другите арабски страни - те бяха против помирението между Кайро и Ерусалим. Египет изгуби дори мястото си в Арабската лига. Началото на пътя, довел до тази историческа церемония, бе положено две години преди това, когато египетският президент Асад заяви, че е готов да отиде "на края на света, дори в израелския парламент", за да постигне мир в Близкия Изток. В Израел хората и политиците не можеха да си повярват на ушите, тъй като особено след идването на власт на националистическия министър-председател Бегин всички се бяха отказали от надеждите за скорошен мир. Само че Бегин покани Садат и той отиде в Ерусалим. Последваха интензивни преговори, който през есента на 1978 доведоха до споразумението от Камп Дейвид. С активното посредничество на президента Джими Картър, Садат и Бегин се затвориха за дванайсет дни в резиденцията на американския президент Камп Дейвид и съгласуваха мирното споразумение, което бе подписано тържествено на 26 март 1979 във Вашингтон. Церемонията бе открита от президента Картър, който заяви: "Двама велики държавници, велики за историята на своите страни, президентът Ануар Садат и министър-председателят Менахем Бегин, водиха този поход за мир с повече упоритост и вдъхновение, отколкото един генерал, който повежда своите войски на бойното поле." Публиката аплодира, включително и журналистите от целия свят. Това е един от онези редки моменти, когато човек усеща, че присъства на едно наистина историческо събитие - събитие, което човек не забравя, още повече когато лично е бил на моравата пред Белия дом. Мечтата за вечен мир в Близкия Изток обаче не се сбъдна - макар Садат да подчерта, че намеренията на Кайро са съвсем сериозни: "Със своето голямо историческо наследство и своя уникален исторически усет, египетският народ още от самото начало схвана стойността и значението на това начинание." Египет остана верен на мирния си ангажимент, за което бе наказан с изолация от другите арабски страни. Едва постепенно и много мъчително и те започнаха да разбират, че Садат може би е бил прав. Що се отнася до Менахем Бегин, той бе явно дълбоко развълнуван: "Аз идвам от страната Израел, от страната Цион и от Ерусалим, и стоя тук смирен и горд, като син на еврейския народ, като един от поколението, преживяло Холокоста." Израел се задължи да върне на Египет Синайския полуостров, приемайки принципа земя срещу мир. Само че оттогава насам Бегин и приемниците му до ден-днешен правят всичко възможно, за да заобиколят практическото осъществяване на този принцип.