"Говорим същия език, споделяме същата култура и същата земя - какво тогава ни е разделило", пита се руанският режисьор Самуел Ишимве. По време на геноцида в Руанда, който започва през април 1994 година,  са избити около 1 милион души в рамките на 100 дни, включително и родителите на Ишимве. 

Историческите изследвания показват, че Германия, наложила първата колониална власт над африканската държава, още в края на 19 век е разделила местното население на различни "раси". Това е ли коренът за убийствата след това? По време на геноцида милициите на хуту убиват представителите на малцинството тутси, защото вярват, че те не са хора. 

Расовата идеология води до разделение и омраза

През 19 век европейските ученици степенуват човечеството по раси. "Бялата раса" те считали за най-висша и напреднала. Така наречената "негроидна" или "черна раса" се смятала за по-нисша. Митът за хамитите е пренесен от германците в Руанда. Според тях тутсите били "хамити", които са мигрирали от Северна Африка и властват над местното население хути. "Хамитите" били по-близко до "бялата раса". 

Филмът на Самуел Ишимве "Възстановяване на историята - колониализъм и геноцид в Руанда", който може да гледате в линка малко по-надолу, изследва ролята, която германските и белгийски колонизатори изиграват за геноцида през 1994 година. 

В Германия Самуел Ишимве се сблъсква с общество, което е имало подобен опит със спомена за Холокоста, какъвто руандийците са имали с геноцида. Фактът, че германски етнолози са откраднали повече от 900 черепа в Руанда през 1907/1908 г. за расови изследвания, които са били популярни по онова време и се съхраняват в берлински институции и до днес, чак сега е повдигнат като тема. 

Археологът Андре Нтагвабира казва: "Тези човешки останки са събрани, за да се класифицират руандийците и да се докаже, че в Руанда има различни етнически принадлежности. Резултатът е геноцидът над тутси."

Културната антроположка д-р Анна-Мария Брандщетер провежда изследвания за Руанда в продължение на 20 години. Тя казва, че колониализмът е положил основите, но не е единственото обяснение за геноцида: "Колониалното насилие не води автоматично до постколониално насилие, каквото е геноцидът срещу тутси. Не убиваш съседа си, защото смяташ, че той е тутси или хуту. Убиваш го, защото не го смяташ за човешко същество".

Ишимве пътува и до Брюксел и Лиеж. Там той научава как белгийците, като по-късна колониална сила, разпалват омразата между хуту и тутси, за да запазят управлението си. Руандийският историк Дантес Сингиза, който изследва белгийското колониално управление там, му показва документи, които доказват расистката политика на белгийците в Руанда. През 1932 г. Белгия въвежда лична карта, затвърждаваща "расовата сегрегация", която според историците никога преди това не е съществувала. От този момент нататък хората за постоянно са тутси, хуту или туа. "Бях шокиран да разбера, че това не е невинна грешка на колониалните сили. Имало е систематично намерение да се разпространява тази идеология и да се разделят хората. Те са работили усилено, за да накарат руандийците да повярват, че наистина са различни", казва режисьорът. 

В Руанда Ишимве се среща с осъдени за геножида и с техните жертви, които сега живеят заедно. "Знам, че ние, руандийците, носим голяма отговорност за това, че сме се мразели един друг и че геноцидът се е случил. Ние, руандийците, извършихме геноцида. Никой друг не го е извършил. Но омразата и идеологията, които стоят зад него, са идеи, които са израснали и са били култивирани главно по време на белгийския колониален период", обобщава той.