Две от оръжията, използвани от парижките атентатори на 13-ти ноември, са произведени в бивша Югославия - става дума за автомати "Застава" М70. Към Балканите водят и следите на оръжията от нападението срещу редакцията на "Шарли Ебдо" в началото на тази година. Преди няколко дни специални части разбиха косовска терористична клетка в Италия и в Косово, като при операцията в малко косовско село бяха открити големи количества нелегални оръжия.

От войните в бивша Югославия през 1990-те години и отварянето на оръжейните складове в Албания през 1997 година, търговията с оръжия на черния пазар процъфтява. И то не само на Балканите. Оръжейният арсенал на добре въоръжените бивши комунистически режими достигна и останалите кътчета на Европа. Цените варират: ако на Балканите за един "Калашников" се плащат между 300 евро и 500 евро, цената на този тип автомати в другите части на Стария континент стига до 2 000 евро. По данни на последното изследване на "Flemish Peace Institut" в Брюксел, голяма част от нелегалните оръжия в европейските страни са контрабанда от Балканите.

"Терористите плащат добре"

Оръжията идват в Европа от различни балкански страни, казва в интервю за Дойче Веле Нилс Дюке, един от експертите на института. "Става дума за Сърбия, Хърватия, Босна, Албания. Много от тези държави имат проблем с нелегалните оръжия. Това са оръжия, останали в ръцете на хората след балканските войни. Според нашето проучване, във всички страни от Западните Балкани има повече нелегални, отколкото легални оръжия", казва той. А това представлява проблем за сигурността на цяла Европа.

Отдавна се знае, че на Балканите циркулират нелегални оръжия. Добре известно е също така, че контрабандистите използват трасетата на наркотрафикантите и каналджиите. Иван Звержановски е белградски експерт от организацията на ООН за контрол на малки оръжия и леки въоръжения в Южна и Източна Европа (SEESAC). Според него, е възможно да съществува връзка между търговията с оръжия на Балканите и терористичните групировки. Той се опасява, че този край на Европа се превръща в евтин източник на оръжия за различни терористични клетки на територията на Стария континент. "Не знаем как парижките терористи са се сдобили с оръжията. Само че ни е добре известно, че на Балканите циркулира голямо количество нелегални оръжия. Знаем също така, че между прекупвачите, организираната престъпност и терористите има връзка", казва той.

Косовският експерт по сигурността Бурим Рамадани от Института за европейски проучвания в Прищина оценява потенциалния риск като много висок. "Страните от Западните Балкани биват обозначавани като крехки държави. А това улеснява терористите при набавянето на най-различни количества оръжие", казва той. Бившият директор на албанското разузнаване Фатос Клози пък обръща внимание на един друг аспект от проблема. "Терористите плащат много добре и така винаги успяват да намерят на черния пазар оръжията, които търсят", споделя той.

"С оръжие в ръце хората се чувстват по-сигурни"

Особена загриженост будят данните за броя на нелегалните оръжия в оборот на Балканите. По информация на сръбското вътрешно министерство, само в Сърбия има между 200 000 и 900 000 бройки нелегално леко стрелково оръжие. Доклад на ООН от миналата година информира за голямото количество нелегални оръжия в Косово - става дума за 450 000 леки стрелкови оръжия. В Босна и Херцеговина пък, според експертите от SEESAC, все още има 750 000 бройки. "За Албания няма точни данни", казва бившият шеф на разузнаването Фатос Клози. Той обаче подчертава, че броят е много висок. "Ние знаем, че в ръцете на престъпни групировки са попаднали много нелегални оръжия. И най-обикновени хора дори притежават оръжие. Те са се сдобили с него след отварянето на оръжейните складове през 1997 година. Това са хора, които с оръжие в ръце се чувстват по-сигурни", обяснява той.

Подобна е ситуацията във всички балкански страни. "След балканските войни много хора запазиха оръжията си. Ние установяваме, че сега те започват да ги продават на лица, които ги пренасят контрабандно в ЕС. Попаднали веднъж там, тези оръжия циркулират от една престъпна групировка към друга", казва Нилс Дюке.

След балканските войни в региона беше положено началото на множество акции за доброволно предаване на нелегалните оръжия. Те обаче нямаха никакъв успех. През тази година например в Сърбия са били предадени доброволно само 7 500 леки стрелкови оръжия.