Американското разузнаване: Русия се меси в чуждата политика
14 септември 2022
Нов доклад на американското разузнаване обвинява Москва в намеса в демократичните процеси в десетки държави по света. Около 300 милиона долара са изпратени от Русия към различни точки по света, съобщава докладът.
Снимка: Getty Images/AFP/B. Smialowski
Реклама
Разузнавателните служби на САЩ обвиняват Русия, че е подпомагала с милиони евро политически партии и кандидати за държавни позиции в чужди държави. Това става ясно от доклад, представен от американските тайни служби.
Според обвиненията най-малко 300 милиона долара са изпратени от Москва на повече от 24 различни държави от 2014 година насам. Целта е била една - да се повлияе на държавната политика в дадените държави. Упоменатата в доклада сума вероятно е само "върхът на айсберга”, коментира висшестоящ представител на американското правителство пред информационната агенция "Франс прес”.
Докладът е поискан от администрацията на американския президент Джо Байдън, а сега от Белия дом са решили да направят част от разследването публично достояние.
Едно от обвиненията е срещу руския посланик в неназована азиатска държава, където представителят на Руската федерация е подпомогнал кандидат за президентския пост с няколко милиона долара. Русия е подкрепила парично и албанската Демократическа партия по време на изборите в страната през 2017 година. Според източник, запознат с доклада, става въпрос за около половин милион долара. Партии или политически фигури в Босна и Херцеговина, Черна гора и Мадагаскар също са получили руско финансиране.
Според информацията на запознатия с доклада източник, Русия е използвала белгийската столица и център на Европейския съюз - Брюксел, като свой център за развиване на различни фондации, които са оказвали подкрепа на крайнодесни кандидати в Европа. Между 2014 и 2017 година от Москва са изпращани и сериозни суми към руското посолство в Еквадор - очевидната причина отново е била да се повлияе на изборния процес в страната.
Обитателят на Белия дом е най-могъщият човек на света - или поне така се твърди. Всъщност правомощията на американския президент не са неограничени. Ето каква власт реално притежава той:
Снимка: Klaus Aßmann
Това казва Конституцията
В САЩ президентският мандат продължава четири години, а президентът може да бъде преизбиран само веднъж. Той е държавен глава и правителствен ръководител и стои начело на изпълнителната власт, в чиято система са заети над 4 млн. души. Президентът носи отговорност за прилагането на гласуваните от Конгреса закони. Като най-високопоставен дипломат той може да приема посланици и да признава държави.
Снимка: Klaus Aßmann
Кой кого контролира?
Трите власти - законодателната, изпълнителната и съдебната - са разделени и се контролират взаимно. Президентът има право да помилва осъдени и да посочва федералните съдии, съдиите във Върховния съд, както и министрите в кабинeта си - но само със съгласието на Сената.
Снимка: Klaus Aßmann
Силата на годишната реч за състоянието на нацията
Американският президент е длъжен да информира редовно Конгреса за състоянието на държавата. Той прави това в годишната си реч за състоянието на нацията. Президентът няма право да внася законопроекти, но по време на речта си може да посочва цели и приоритети. По този начин той разполага с инструмент за оказване на натиск върху Конгреса - при това публично. Но и нищо повече от това.
Снимка: Klaus Aßmann
Президентското вето
Президентът може да откаже да подпише закон, изпратен му от Конгреса за одобрение. В такъв случай той налага вето върху него. Американският Конгрес може да преодолее президентското вето само с две трети мнозинство в двете камари на парламента. В историята на САЩ са познати 1530 случая на наложено от президента вето. От тях едва 112 са били успешно преодолени, което се равнява на малко над 7%.
Снимка: Klaus Aßmann
Скритата власт на президента
Американската Конституция и решенията на Върховния съд не дефинират ясно каква реална власт притежава президентът. Ако например не желае да наложи вето, но въпреки това не иска да подпише даден законопроект, той може да прибегне до един трик - така нареченото "джобно вето", което не може да бъде преодоляно от Конгреса.
Снимка: Klaus Aßmann
Укази със силата на закон
Президентът може да издава укази, т.нар. "Executive Orders", които и без одобрението на Конгреса имат силата на закон. Съдилищата обаче могат да ги касират, а Конгресът може да им противодейства със съответни контразакони. Освен това всеки нов президент може да отменя указите на предшественика си - както направи Джо Байдън с въведената от Доналд Тръмп забрана за влизане на мюсюлмани в страната.
Снимка: Klaus Aßmann
Президентът може да заобиколи Конгреса
Президентът има право да договаря споразумения с чужди правителства, които обаче трябва да бъдат одобрени от Сената с мнозинство от две трети. Това може да се избегне, ако президентът сключи специален вид споразумение, за което не се изисква одобрението на Конгреса. Такива споразумения са валидни, докато Конгресът не ги оспори.
Снимка: Klaus Aßmann
Кой може да обявява война?
Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на САЩ, но война може да обявява само Конгресът. Макар че президентът може да изпраща войски в конфликтни зони и без одобрението на Конгреса, разпоредбите по този въпрос са мъгляви. Така например Конгресът се намеси във Виетнамската война със закон. С други думи: президентът запазва някои правомощия само докато Конгресът не се намеси.
Снимка: Klaus Aßmann
Може ли да бъде спрян президентът?
Ако президентът злоупотреби с правомощията си или извърши престъпление, Камарата на представителите може да започне срещу него процедура по импийчмънт. Дотук е имало три такива опита - срещу Андрю Джонсън, Бил Клинтън и Доналд Тръмп. Нито една от трите процедури по импийчмънт не е довела до сваляне на президента.
