31 години след Обединението: единна ли е Германия?
Харисон Мвилима
3 октомври 2021
Защо между източните и западните провинции все още има разлики? Защо хората на изток са по-склонни да гласуват за крайнодесни политици? Ето как наш колега от африканската редакция вижда Обединението 31 години по-късно:
Реклама
Ако човек се вгледа внимателно в резултатите от парламентарните избори, които се проведоха миналата неделя, няма как да не забележи следното: че източните и западните провинции на Германия са гласували доста различно. В югоизточната част на страната крайнодясната "Алтернатива за Германия" отчете на места по-високи резултати, отколкото на предишните избори. Същевременно утвърдените партии като ГСДП и ХДС/ХСС там отчетоха загуби.
Обединение за едни, разделение за други
Тези резултати изобщо не ме изненадват. Преди изборите посетих градове и села както в източните, така и в западните германски провинции. Порази ме силното присъствие на плакати на "Алтернатива за Германия" (АзГ) на изток - например в градове като Хале, където имах възможност да разговарям с местни избиратели и политици. Много исках да разбера защо избирателите там все още изпитват противоречиви чувства към утвърдените партии. Мнозина се чувстват изоставени от тях. И вотът за АзГ е начин да изразят недоволството си. Когато има взаимно усещане за неравенство между двете обединени части, не можем да очакваме усещането за единство да е по-силно.
Студената война раздели Германия на две. В същото време това разделение създаде ново усещане за единство между други страни с близка участ в тъй наречения социалистически лагер. В Африка, например, сред страни, тръгнали по социалистическия път на развитие, възникна такова усещане за единство и солидарност помежду им. Въз основа на социалистическата идея за нуждата от взаимна подкрепа хиляди млади африканци пристигаха в Източна Германия, за да работят и запълват нуждите в ключови промишлени сектори. Освен това млади хора получаваха стипендии, за да следват в университетите на ГДР.
Това чувство за единство между социалистическите страни се изпари заедно с падането на Берлинската стена през 1989 година. Някои чуждестранни работници останаха в Германия и след нейното Обединение през 1990 година, но хиляди други трябваше да я напуснат.
Единството е нещо повече
Такива исторически събития ни показват следното: единството има много лица, а съединението се случва на много различни нива и е един непрестанен процес. Струва ми се, че днес мнозина жадуват за постигането на единство между хората, регионите и отделните страни.
31 години след Обединението на Германия си заслужава да продължим да преследваме идеала за единството като естествено и непрекъснато усилие.
***
Вижте и тази фотогалерия от нашия архив:
Когато Берлин беше разделен на две
На 9 ноември 1989 падна Берлинската стена. Тогава край Бранденбургската врата се лееше шампанско, хората празнуваха. Днес редица места в германската столица напомнят за разделението. Ето ги:
Снимка: picture-alliance/dpa/W. Kumm
"East Side Gallery"
Край река Шпрее в Берлин е запазен сегмент от Берлинската стена с дължина 1316 метра. Мястото се нарича "Еast Side Gallery" и минава за най-дългата галерия на открито в света. През 1990 парчето стена бе изрисувано от известни чуждестранни творци. То илюстрира лични съдби, желания и мечти. Общо 101 картини показват пътя към свободата и радостта от падането на Стената.
Снимка: picture-alliance/S. Lubenow
Мемориалът Берлинска стена
Никъде другаде бившата "зона на смъртта" не може да се усети толкова осезаемо, колкото тук край Бернауер Щрасе: около 80 метра от автентичните гранични съоръжения и охранителната кула днес са превърнати в мемориал, напомнящ за разделението на Германия и за жертвите, загинали край Стената.
Снимка: DW/F. Wiechel-Kramüller
По следите на Стената
Стената в Берлин отдавна е изчезнала. Изтокът и Западът междувременно са едно неделимо цяло. В центъра на града обаче и днес специални ивици в уличната настилка напомнят за местата, на които някога се издигаше Берлинската стена.
Снимка: DW/F. Wiechel-Kramüller
Checkpoint Charlie
Този бивш гранично-пропускателен пункт е сред най-известните забележителности на германската столица. През него едно време са преминавали само чужденци и дипломати. Малко след издигането на Стената, през октомври 1961 на това място се стига да първа сериозна конфронтация: едни срещу други се изправят съветски и американски танкове. Ситуацията замалко не довежда до нова война.
Снимка: picture-alliance/dpa/W. Kastl
"Дворецът на сълзите"
На това място е имало сърцераздирателни сцени на раздели. Хиляди са преминавали ежедневно през граничния пункт на "Фридрихщрасе", наричан "Дворец на сълзите". Бившето хале до границата е станало символ за разделите на близки роднини и познати. Посетителите днес могат да разгледат оригинални кабини на граничните войски и да се запознаят с начина, по който е ставала проверката на документите.
Снимка: ullstein - Mrotzkowski
Мемориалът Хоеншьонхаузен
През 1994 бившият затвор на ЩАЗИ е превърнат в мемориал за жертвите на комунистическия режим. Посетителите могат да разгледат затворнически килии и да се запознаят с методите на разпит в бившата ГДР. Бивши политзатворници разказват за преживените от тях страдания на това ужасяващо място.
Снимка: picture alliance/dpa/P. Zinken
Подслушвателната станция "Тойфелсберг"
След Втората световна война тук са изхвърляли строителните отпадъци от разрушените сгради. Оформило се истинско възвишение – най-високото място в цял Западен Берлин, наричано "Тойфелсберг" (от немски: дяволски връх). Тук по времето на Студената война американците създават свое съоръжение с техника, която прихваща, подслушва и заглушава радиосигналите в Източния блок.
Снимка: Ullstein/Getty Images
Мостът на шпионите
Размяна на агенти действително е имало и то не само в трилърите за шпиони. На моста, свързващ Берлин и Потсдам, подобна размяна е била извършвана точно три пъти. Стивън Спилбърг използва историческото място като кулиса за своя филм "Bridge of Spies" (Мостът на шпионите).
Снимка: imago/Camera4
Музеят на шпионажа
Интерактивният музей в непосредствена близост до "Потсдамер Плац" отвежда посетителите в света на шпионажа. Особено място е отредено на периода на Студената война. Сред изложените там над 300 експоната има един Трабант с вградена камера с инфрачервени лъчи.
Снимка: picture-alliance/dpa/B. von Jutrczenka
Пътят на стената
Навремето Стената се е извивала на общо 160 километра в и около Берлин. Тези черешови дръвчета, дарени от Япония, всяка пролет цъфтят по протежението на един участък от стената в квартал Панко – там, където в съдбоносната нощ на 9 ноември 1989 година се отваря първият граничен пункт за преминаване на Запад.