Йом Кипур е най-големият еврейски празник. Това е ден на пости, молитви и пълен покой: по улиците не се движат никакви коли, радиото и телевизията не предават нищо. На 6 октомври 1973 обаче усетих, че нещо не е както обикновено. Първо чух минувачи в моя арабски квартал да викат „кхарб, кхарб” („война, война”), а малко по-късно един колега от западната част на града ми се обади, за да ми каже, че по улиците изведнъж се появили коли. Явно нещо ставаше. Минути по-късно радиото възобнови предаванията си: беше избухнала Четвъртата близкоизточна война, известна като Йомкипурската или просто Октомврийската война.

Израел е тотално изненадан

когато около 14 ч. египетски и сирийски войски започват своята офанзива – едните на Суецкия канал, другите на Голанските възвишения. Пет египетски дивизии с 70000 войници пресичат на няколко места канала и постепенно завладяват голяма част от Синайския полуостров, който Израел беше окупирал по време на Шестдневната война през 1967.

В района на също така окупираните от Израел Голански възвишения войната започва с масирани удари на сирийската авиация и артилерия, последвани от настъплението на няколко танкови дивизии с общо 1400 танка. И тук израелската армия бива заварена тотално неподготвена и едва не изгубва контрола върху Голанските възвишения.

Израелската контраофанзива започва истински едва през третия ден на войната. За два дни израелските войски отново са господари на Голан, а на третия изнасят войната на сирийска територия и спират едва на 40 км пред Дамаск. На египетския фронт те успяват да пресекат Суецкия канал и да овладеят терена западно от него чак до шосето Суец – Кайро. Трета египетска армия е обкръжена и отрязана от Египет.

Войната продължава по-дълго от всички останали преди това

Не на последно място, защото великите сили правят огромни оръжейни доставки за съюзниците си, а ООН отправя призив за примирие едва на 21 октомври. Три дни по-късно боевете спират. Египет дава 15000 жертви, Сирия 3000, Израел 770. В началото на 1974 израелските войски се изтеглят от западния бряг на Суецкия канал; Египет се оказва отново на изходната позиция от преди войната.

В Израел започва търсене на виновниците. Много скоро става ясно, че става дума за провал на военното разузнаване, както и на отделни политици: военните приготовления на Египет и Сирия били наблюдавани още от 1972, но били тълкувани като маневри или опити за заблуда на противника. Министър-председателката Голда Мейр и министърът на отбраната Моше Даян подадоха оставка, началник-щабът на армията генерал Давид Елазар премина в пенсия.