На 16-ти август 1947-ма по време на конференцията в Париж, посветена на икономическото възстановяване на Стария континент, френският представител Ерве Алфон предлага създаването на европейски митнически съюз. Идеята е реализирана десет години по-късно с договора за Европейската икономическа общност. Тогавашните шест страни-членки: Франция, Германия, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург се договарят, до 1970-та постепенно да премахнат митата помежду си. Страните от Бенелюкс са вдигнали митническите си бариери още на 1-ви януари 1948-ма.

Каква е разликата между “митнически съюз” и “зона за свободна търговия”?

При митническия съюз за стоките, внасяни от “трети страни”, се предвижда една и съща единна митническа тарифа. При “зоната за свободна търговия” всеки от участниците може сам да определя митата на стоките, идващи от “трети страни”.

Безмитната търговия в Европейската общност става реалност година и половина по-рано от предвидения срок. На 1-ви юли 1968-ма тогавашният председател на Европейската комисия - белгиецът Жан Рей обявява, че Митническият съюз е вече завършен. Един кратък анимационен филм от онова време нагледно показва, как се вдигат бариерите с надпис “митница”. Но реалността е доста по-различна от рекламния филм. През март 1969-та на страниците на ежемесечното списание “Европейска общност” Жан Льосерф повдига въпроса,

защо са изчезнали митата, но не са изчезнали митничарите?

Причината за това са съществените разлики в данъците, с които се облагат стоките в отделните страни. Така например Данъкът Добавена Стойност в Германия тогава е 10%, докато във Франция възлиза на 25%. Германските стоки, предвидени за френския пазар, не се облагат с данъци в самата Германия, но при вноса във Франция, трябва да бъде платен данъкът от 25%. Събирането на тези данъци е новата функция на митническите служители.

Близо две години след премахването на митата в Европа се строят митници, като например между Германия и Холандия, на границата близо до Аахен. Все пак, на официалното откриване на 15-ти декември 1970-та холандският представител Кейзер изрича пророческите думи: “Без съмнение, един ден няма да е необходимо да се спира на този пункт, освен ако някой не иска да посети крайпътния ресторант, който се строи тук.”