"За съжаление мнозина вярваха, че Русия ще ни донесе мир", казва 18-годишният Михаил Марчук от Купянск в Харковска област, който преди войната е учил в медицински колеж. Занятията били отменени още в първия ден на нахлуването на руснаците, а само три дни по-късно кметът на града приел да си сътрудничи с руските военни. Впоследствие те окупирали целия изток и част от севера на Харковска област.

Михаил останал у дома - в купянското предградие Ковшаровка. Черпел сили от това, че ходел на църква и пеел там в хора. Въпреки окупацията в църквата продължавали да служат на украински. "Ако някой от руснаците беше дошъл при нас, щеше да чуе как се молим за нашата армия и е ясно какво би ни се случило. Бяхме чували какво става в Купянск - как там изчезват хора", казва пред ДВ отец Леонид.

Търсейки начин да се противопостави на руснаците, Михаил решил да стане партизан. Последвал го и клисарят Виталий. Двамата започнали да разпространяват проукраински призиви по селата. "Аз имах принтер, а Виталий гореше от желание да действа", разказва Михаил. Към тях се присъединил и отец Леонид. Всяка неделя след църковната служба заедно обсъждали лозунгите: "Ковшаровка - това е Украйна", "50 000 от вас вече са унищожени - дали не ви е време да бягате?". Михаил разпечатвал лозунгите и заедно с Виталий ги разлепяли из селището. Същевременно късали обявите на окупационните власти за актуалния курс на рублата и за подготовката на новата учебна година в училищата.

Отец Леонид: "И от КГБ съм се крил - имам опит"

"Имам конспиративен опит още от 1980-те години - бях в младежка религиозна група и се криех от КГБ. Този опит ми помогна по време на окупацията. Трябваше да бъдем много внимателни, но същевременно да продължаваме работата си", казва отец Леонид.

Михаил обикалял улиците на Ковшаровка и снимал руските военни и тяхната техника, след което предавал данните на украинските части. "Можехме да направим и повече, но трябваше да има баланс между патриотизма и риска", обяснява Михаил, който се стремял да крие телефона, с който снимал.

Когато дошли руснаците, той тъкмо завършвал обучението си. За да получи дипломата си, трябвало да мине и стаж в болница. "Не исках да карам стажа в Купянск, защото там се лекуваха руски военни - не бих могъл да лекувам окупатори. Затова дойдох в болницата в Ковшаровка - тук нямаше руснаци", разказва Михаил.

По неговите думи окупацията била много тежка в морален план: "Не биваше да забравяме кои сме. Че не сме животни, а хора. А какво отличава човека от животното? Чувствата към собствената родина", убеден е Михаил.

"Като че ли в тези стени живееше смъртта"

"Руските военни масово прибираха всички - дори и при най-малкото подозрение за съдействие на украинската съпротива", разказва пред ДВ Андрей (името е променено), друг млад украинец от Купянск. След като го задържали, му вързали ръцете, нахлупили кепе на главата му и го облепили с тиксо. Докарали го в полицията, където имало и стая за мъчения. "Щом влязох, чух стон - звучеше като предсмъртен стон. Това страшно ме потисна - като че ли в тези стени живееше смъртта".

Вървейки по коридора, Андрей чул гласа на преподавателя в медицинския колеж Константин, който бил задържан преди него. Както се разбрало по време на разпита - Константин бил обвинен, че е предавал информация на украинските военни, а Андрей - че му е помагал. Андрей категорично отричал всичко, получил в отговор заплахи и удари с палки по коленете и по гърба.

След разпита извели Андрей в двора на затвора и го заключили с белезници за оградата. До него бил завързан негов приятел, а освен тях имало още осем души.

Вечерта в полицейския участък настъпила пълна тишина и затворниците предположили, че останали сами. Повикали надзирателите, но не дошъл никой. Тогава започнали да чупят решетките на прозорците и всички успели да се освободят, включително Андрей, макар да останал с белезници на едната ръка.

Междувременно в града дошли украинските военни. Тогава започнал масиран обстрел от страна на руснаците, на който Андрей не издържал и заминал за Харков. Михаил останал в Ковшаровка, която била освободена в края на септември. Днес младият украинец работи в болницата за спешна помощ в Купянск.

***
Вижте и това видео от нашия архив: