1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
КонфликтиУкрайна

"50 000 от вас вече са унищожени. Няма ли да бягате?"

Хана Соколова
21 март 2023

"Крил съм се и от КГБ - това ми помогна много при окупацията на руснаците в нашия край", разказва отец Леонид от Купянск. Той и много други украинци са оказали съпротива на руснаците. Ето какво ни разказаха:

Сградата на Градския съвет в Купянск
Снимка: Hanna Sokolova/DW

"За съжаление мнозина вярваха, че Русия ще ни донесе мир", казва 18-годишният Михаил Марчук от Купянск в Харковска област, който преди войната е учил в медицински колеж. Занятията били отменени още в първия ден на нахлуването на руснаците, а само три дни по-късно кметът на града приел да си сътрудничи с руските военни. Впоследствие те окупирали целия изток и част от севера на Харковска област.

Михаил останал у дома - в купянското предградие Ковшаровка. Черпел сили от това, че ходел на църква и пеел там в хора. Въпреки окупацията в църквата продължавали да служат на украински. "Ако някой от руснаците беше дошъл при нас, щеше да чуе как се молим за нашата армия и е ясно какво би ни се случило. Бяхме чували какво става в Купянск - как там изчезват хора", казва пред ДВ отец Леонид.

Търсейки начин да се противопостави на руснаците, Михаил решил да стане партизан. Последвал го и клисарят Виталий. Двамата започнали да разпространяват проукраински призиви по селата. "Аз имах принтер, а Виталий гореше от желание да действа", разказва Михаил. Към тях се присъединил и отец Леонид. Всяка неделя след църковната служба заедно обсъждали лозунгите: "Ковшаровка - това е Украйна", "50 000 от вас вече са унищожени - дали не ви е време да бягате?". Михаил разпечатвал лозунгите и заедно с Виталий ги разлепяли из селището. Същевременно късали обявите на окупационните власти за актуалния курс на рублата и за подготовката на новата учебна година в училищата.

Отец Леонид: "И от КГБ съм се крил - имам опит"

"Имам конспиративен опит още от 1980-те години - бях в младежка религиозна група и се криех от КГБ. Този опит ми помогна по време на окупацията. Трябваше да бъдем много внимателни, но същевременно да продължаваме работата си", казва отец Леонид.

Михаил обикалял улиците на Ковшаровка и снимал руските военни и тяхната техника, след което предавал данните на украинските части. "Можехме да направим и повече, но трябваше да има баланс между патриотизма и риска", обяснява Михаил, който се стремял да крие телефона, с който снимал.

Когато дошли руснаците, той тъкмо завършвал обучението си. За да получи дипломата си, трябвало да мине и стаж в болница. "Не исках да карам стажа в Купянск, защото там се лекуваха руски военни - не бих могъл да лекувам окупатори. Затова дойдох в болницата в Ковшаровка - тук нямаше руснаци", разказва Михаил.

По неговите думи окупацията била много тежка в морален план: "Не биваше да забравяме кои сме. Че не сме животни, а хора. А какво отличава човека от животното? Чувствата към собствената родина", убеден е Михаил.

"Като че ли в тези стени живееше смъртта"

"Руските военни масово прибираха всички - дори и при най-малкото подозрение за съдействие на украинската съпротива", разказва пред ДВ Андрей (името е променено), друг млад украинец от Купянск. След като го задържали, му вързали ръцете, нахлупили кепе на главата му и го облепили с тиксо. Докарали го в полицията, където имало и стая за мъчения. "Щом влязох, чух стон - звучеше като предсмъртен стон. Това страшно ме потисна - като че ли в тези стени живееше смъртта".

Вървейки по коридора, Андрей чул гласа на преподавателя в медицинския колеж Константин, който бил задържан преди него. Както се разбрало по време на разпита - Константин бил обвинен, че е предавал информация на украинските военни, а Андрей - че му е помагал. Андрей категорично отричал всичко, получил в отговор заплахи и удари с палки по коленете и по гърба.

След разпита извели Андрей в двора на затвора и го заключили с белезници за оградата. До него бил завързан негов приятел, а освен тях имало още осем души.

Вечерта в полицейския участък настъпила пълна тишина и затворниците предположили, че останали сами. Повикали надзирателите, но не дошъл никой. Тогава започнали да чупят решетките на прозорците и всички успели да се освободят, включително Андрей, макар да останал с белезници на едната ръка.

Междувременно в града дошли украинските военни. Тогава започнал масиран обстрел от страна на руснаците, на който Андрей не издържал и заминал за Харков. Михаил останал в Ковшаровка, която била освободена в края на септември. Днес младият украинец работи в болницата за спешна помощ в Купянск.

***
Вижте и това видео от нашия архив:

"Болка за цял живот": Украинка, изнасилена от руски войник

04:02

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ